|
|
| Тема |
 Приказка |
|
| Автор |
URAGANNNN (Изтрезнял) |
|
| Публикувано | 25.03.07 23:44 |
|
|
|
Приказка
Един стопанин насадил си лозе,
от пръчки скъпи, чисти и отбрани,
оградил го с ров дълбок и грозен,
а платил го с кръстните си рани.
Бил грижовен, пръчките подрязвал --
да не пръскат сок в листа странични,
копал, поливал и не се отказвал,
от болнави, криви и различни.
И започнали да дават чакан плод --
зрял, претрупан, чист и ароматен,
в следствие на подареният живот,
от своят Земеделец благодатен.
Дал лозето си на обучени слуги,
заминал уж, но тъй наблизко бил --
имал враг със изпочупени роги,
но богат и с речник обигран и мил.
И той нехайните слуги подучил
и парник лъскав в лозето дигнали,
на бързо земеделство ги обучил:
"Без труд -- им казал -- той е за хамали!".
Вън от парника на вятър, слънце, студ,
пръчките растяли груби и бодливи,
а вътре -- шуми, с тук-там плод надут,
от нитрати евтини и "грижи" криви.
А рогатият от земеделците изкупвал,
пръчки изхабени и в мазето ги затварял
и съдружниците си с блага отрупвал,
а с огън външните лози обгарял.
На тази тъжна приказка какъв е края?
И наема ли се някой да ми отговори?
Печат за ада имаш ли, или за рая?
С подкупните Исус какво ще стори?
25. 03. 2007 г. Прага, Мустек
стига дърварски мнения....
| |
| |
| 
|
|
