|
|
| Тема |
 Клиентелизъм / евангелизъм |
|
| Автор |
aтaнacшиниkoв (инцидентен) |
|
| Публикувано | 22.03.07 22:34 |
|
|
|
"Друга характеристика, която вероятно влияе върху формата, която приема намесата и влиянието на евангелистите, е значителното им подозрение към "света" [...]
Доколкото евангелистите се сблъскват със заплетената динамика на политическата сфера, те не притежават традиции, които да ги водят. Това, което притежават, [...], са установените практики на корпоратизъм и клиентелизъм и е съвсем лесно да се нагодят към тези практики. Като последица традиционните евангелистки страхове от корупция, която може да последва, ако си имат работа с "престоли и власти", от време на време се оказват наистина оправдани".
Мартин, Дейвид, "Евангелисткият подем и неговите политически импликации", в Бъргър, Питър Л., Десекуларизацията на света , КХ, София, 2004, стр. 59-60
За да бъда кратък и сух: какво мислите за това? У мен предизвика определени размисли, продиктувани от пресен личен опит: в нашето професионално ежедневие (каквито и да сме, хеле пък ако има измежду нас институционални чиновници) понякога се сблъскваме с хора, с които "сме от една вяра". Случва ли ви се понякога те да "лобират" пред вас за определено нещо "извън правилата на играта" по силата на споделена религиозна идентичност и как се оправяте с това. И въобще, това, че "някой е от нашите" дава ли право да се правят компромиси с други неща като напр. професионализъм?
А.
П.С. И нашите православни приятели да не използват постинга ми като трамплин към обвинения срещу евангелизма, моля.
| |
| |
| 
|
|
