,,Християнската света троица е еквивалентна на тях, а не обратното! Не бъркай причината със следствието!"

Знаеш ли какво означава думата ,,еквивалентност"? Когато две неща са ,,еквивалентни", те са равнопоставени - едно и също нещо, но погледнато от различни страни. За това да наричаш причина и следствие еквивалентни е глупаво и неправилно, както е глупаво и неправилно да равнопоставяш Християнската троица с някаква си друга измислена троица от коренно различна по морал и разбирания религия като хиндуизма. В хиндуизма всичко е основано на това какво аз върша - колко Аз съм скромен, колко добри неща Аз съм направил, и въобще колко много Аз съм заслужил да не се преродя в хлебарка в следващия си живот, за да може накрая да достигна до Бог, заради многото добрини, които Аз съм извършил. В християнството няма място, за това, което Аз съм направил, защото Аз е грешен, егоистичен и себелюбив. Християнството е вярата, че въпреки моите грешки, Бог се решава да направи първата стъпка и да даде най-доброто от себе си, за да може ние да бъдем опростени и отново да го потърсим без вината и срама от нашите грешки да ни спират. Християнството е вярата на втория шанс и на Божията любов към нас - въпреки това, което съм аз, Той иска да достигне до мен и да обича и опознае лично - Бог иска да влезе в нашето сърце и душа и да ги промени завинаги. Христос е примерът, затова как всеки един човек трябва да вярва и да се обръща към Бог, както и как трябва да се отнася с хората около себе си. Неговият пример ни учи какво е да обичаме и да бъдем обичани, какво е да бъдем опростени и да прощаваме, какво е да имаме Бог, който би се жертвал за нас, за да може ние да познаем колко много ни обича...

19. Исус каза: „Живял един богаташ, който винаги се обличал в скъпи дрехи и всеки ден устройвал разточителни пиршества.

20. Пред вратата му често донасяли един бедняк на име Лазар, целия покрит с рани.

21. Той копнеел да се насити с трохите, които падали от масата на богатия. Даже кучетата идвали да ближат раните му.

22. След време беднякът умрял и ангелите го завели при Авраам. Богатият също умрял и го погребали.

23. В ада, където го измъчвали, богаташът вдигнал поглед и видял в далечината Авраам да държи Лазар в обятията си.

24. Богаташът извикал: «Отче Аврааме, смили се над мен! Изпрати Лазар да натопи върха на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото страдам ужасно в този огън!»

25. Но Авраам отговорил: «Синко, спомни си, че приживе ти получи само хубаво, а Лазар – само лошо. Сега той се утешава, а ти страдаш.

26. Освен това помежду ни зее пропаст, за да не може никой оттук да премине отсреща и никой оттам да не може да дойде тук при нас.»

27. Богатият казал: «Моля те тогава, отче, прати Лазар в бащината ми къща.

28. Аз имам петима братя. Нека ги предупреди, за да не дойдат и те в това място на страдания.»

29. А Авраам отговорил: «Те имат писаното от Моисей и пророците – да се вслушат в думите им.»

30. Но богаташът отвърнал: «Не, отче Аврааме, ако при тях дойде някой възкръснал от мъртвите, те ще повярват и ще се покаят. »“

31. Авраам му отговорил: «Ако братята ти не слушат Моисей и пророците, даже и да възкръсне някой от мъртвите, пак няма да повярват.»“