Преди всичко ти благодаря зо точния и ясен отговор по темата. Както казах, пуснах я с цел да се обсъди това, което прави и което проповядва Хин. Убедена съм, че няма нищо богохулно и еретично в това да обсъждаш идеите и практиките на публична личност, която влияе върху хиляди хора.
Хин се държи за няколко отречени и компрометирани увлечения на петдесятното християнство, като теологя на вярата, на позитивната изповед, на съжителстването на демони в християнина. Понякога се отклонява от тях и ги преосмисля, но в края на краищата пак се връща натам.
Критиците му, които са богослови разпъртушинват непоследователната му и емоционално базирана теология. Колкот до масовите изцелителни събрания, те са си шоуменство пар екселанс. След като той критикува доста остро, нормално е и той да търпи остра критика. А ако не търпи, негов проблем.
За благовестието в Индия,мога да цитирам Павел:

... а другите възвестяват Христа от партизанство, не искрено, като мислят да ми притурят тъга в оковите ми.
Тогава що? Само туй, че по всякакъв начин, било престорено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам, и ще се радвам.