Виж сега, преди всичко пиша принципно. Не визирам конкретно теб за каквото и да било. Принципът може да намери своето място във всяка конкретна ситуация, в твоята също. Но понеже ти си я знаеш най-добре, затова аз пиша принципно (това което съм сигурен), а ти си правиш конкретните изводи.

Та за конкретния случай - аз не намеквам за някаква гордост у теб. Факт е, че у всички нас такава има в някаква степен. Но в конкретната ситуация аз не мога да знам има ли у теб такава или не. Но не това е важното в крайна сметка (поне по отношение на моя постинг). Репликата ми беше относно страданието във връзка с милосърдието. Човек би трябвало да се радва когато проявява добродетел. А милосърдието е висша добродетел. В твоя случай аз не казвам, че грешката е у теб (поне не по начина, по който си мислиш). Просто страданието не се корени в самото милосърдие. Това, че получаващите са некоректни, не е грешка на нашето милосърдие по принцип. А именно на нашата неопитност, поне що се отнася до нас (всеки отговаря за себе си). Например какво би направил Христос на наше място? Той би дал милосърдие по такъв начин, че да не дава причина на тези, на които дава, да злоупотребят с добрината. Но това е понеже Той е съвършен, а ние не сме. И именно това имах предвид под нашата неопитност - просто не сме съвършени и затова страдаме, а не поради добродетелите си.