|
Има толкова полезни начини да даваме лепта и да сме милосърни, че няма да ми стигне и един ден да ги изредя.
Най-простият и сигурен е да помогнеш някому, знаейки, че е в неотложна нужда и без да му търсиш сметка как се е докарал до това положение. Защото това е жест на милосърдие.
Сигурна съм, че почти всеки от нас познава по еднин такъв човек или семейство. Да помогнеш с поне една сметка, ако щеш дискертно с продукти, лекарства или какво е необходимо (дори правененто на компания на самотник е милосърдие)
Друг начин, (по-сложен, защото лесно не се открива) е да намериш почтенна организация на която да даваш еднокрантна, месечни или годишни вноски. Лично съм обвързна с една таква. Не по договор, а емоционално. Правя го доброволно и знам точно къде и колко от парите ми отиват. Нядявам се един ден да съм по-богата, за да се включа и в повече благотворителни дейности.
Погрешно схващане е, че милосърдието е свързано изцяло с чистата монета. Днес и времето е пари, и така дори и доброволния труд се превръща във финансов подарък.
Ще ви разкажа как се отглежда някой с милосърдие.
При нас живее една наконтена бабка, на която така и не знам заболяването. Поне три пъти седмично изпада в състояние на пълна забрава и започва да се страхува, да се губи по стълбите и да звъни по вратите. По всико личи, че самотата не и поняся, за страха от смъртта да не говорим. Бабката има пари да ходи на фризьор (доста скъп за нашите условия ежеднавен лукс) и да се облича доста скъпарски. Живее на втория етаж, а на петия семейството на дъщеря й.
Очевидно е, че жената има нужда от човек който да я гледа. Но поради това, че самата е свиклнала на лукс, а дъщеря и не по-малко не й взимат жена (по-точно не искат да платят реалните пари, които би взел някой за подобен труд).
Поради, което няколко семейства редовно я:
прибираме в апартамента й
даваме и лекарствата
стоим при нея докато се успокои
търпи да ни звъни на вратите когато намери за добре
.....
Всички сме затрупани от задължения, звъненето ни буди и в най-неподходящи часове, изобщо имаме големи притеснения с отглеждането на бабата. (Забележете може и да не са финансови, но за работещия утре, звъненето на бабата в три сутринта си е удар под кръста. Една съседка няколко пъти закъсняла за работа заради нея и за малко да я уволнят!!!)
Когато повдигнахме въпрос, дъщеря й ни каза...да не сме й обръщали внимание...тя си била такава, преигравала и даже ние сме били виновни защото лошо сме я научили
И сега ние виновниците за собственото си милосърдие отглеждаме бабата, която всеки четири дни е на фризьор и наскоро се появи с ново кожено палто - сама се похвали. Когато й казах, че непременно трябва да си вземе човек, че това повече не може да продължава, се разплака и каза, че парите не й стигат и че никой не я иска (демег ние).
Искам да ви попитам:
Заслужава ли такъв човек нашето милосърдие или не?
И ако оневиним бабата (защото е очевидно, че жената не е в час), да спрем ли да сме добри с нея, за да накажем дъщерята?
И ако стане като "лъжливото овчаре"? После кой ще е виновен?
Лично си имам отговор, но бих искала да чуя и вашите мнения.
|
Re: Давате ли... [re: БaйTopбaлaн]
