Макар да започнах темата си с въпроса за финансите, това беше само като увод, защото по-надолу (ако забележите) съм написал "даването за Бог изобщо".
Деян.17:28 защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както са казали и някои от вашите поети: "Защото дори Негов род сме.“
Ако е така, значи ние ИЗЦЯЛО Му принадлежим! Но Бог не е нахален и не влиза в живота ни с взлом. Той казва "стоя на вратата и хлопам ... ако отвори някой, ще вляза..." /Откр.3:20/. Много пъти ние Му обясняваме колко сме Му предани, верни и как бихме отишли дори накрая на света, ако Той ни прати там. Четем Житията на светиите и се насърчаваме и си казваме "Само ако имах възможност и аз да направя нещо...". Но когато дойде наистина някой момент, в който да трябва да даваме... Нещата съвсем не стават така, както сме убеждавали себе си и Бог.
Як.1:22 Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.
Як.1:23 Защото, ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото,
Як.1:24 понеже се оглежда и си отива, и веднага забравя какъв е бил.
Як.1:25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, който не е забравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в това, което прави
И тогава какво се получава - големият Господин "Давам всичко от себе си" става "Недей така - има и други"
Истина е, че когато стане въпрос за даване, всички се насочват към темата пари. Но само това ли можеш да дадеш на Бог?
Ами какво ще кажеш за твоето време, сила, любов, почит, хваление, благодарност...
Да нацепиш дървата на една стара жена не е да си дадеш парите.
Да пренесеш по стълбите бебешка количка не е да си дадеш парите.
Да прегърнеш някого и да го утешиш не е да си дадеш парите.
И да дадеш на някого чаша вода също не изисква да му дадеш някакви финанси.
Но Е ДАВАНЕ и то за Господа.
Мт.25:35 защото гладен бях и Ме нахранихте; жаден бях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;
Мт.25:36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.
Мт.25:37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме?
Мт.25:38 И кога Те видяхме странник и Те прибрахме; или гол и Те облякохме?
Мт.25:39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?
Мт.25:40 А Царят в отговор ще им каже: Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили.
Дали милосърдието в името на Иисус струва и един лев от джоба ти?! Може би не, но ако го направиш наистина като за пред Него, това наистина е даване.
Просто (но не прост) човек
|