Объркал си се приятелю. Хубаво е човек да благотвори, наистина е прекрасно. Обаче кой те излъга, че само в това се състои християнството? Извинявай, но първата заповед е ”обичай Бога”, чак следващата ”обичай ближния си като себе си”. И в това ли се състои според теб любовта към ближния само и основно - да му даваме пари? Никога ли не си чул, човече, че парите са абсолютно непотребни за човека за директна употреба? Нито се ядат, нито се пият, нито имат естетически вид. Човек телесно има нужда от храна, вода, топлина, а точно тези неща могат да се дават и в натура. Можеш да споделиш обяда си с някого, можеш да го поканиш да живее у вас през зимата. Това не е теория, виждал съм това с очите си. И то от хора, които нямат възможност да отделят пари от бюджета си. И това е много по-ценно в Божиите очи отколкото да дадеш пари от излишъка си (понеже ти каза - това са 60% от спестяванията ми), че и да се хвалиш с това. И Бог казва, че не бива да се хвалим с това, което даваме, понеже по този начин бихме получили наградата си в този живот, а не в бъдещия. Затова колкото и да се опитваш да ни втълпяваш, че трябва да кажем какво сме дали ние - на това едва ли някой ще се върже.

На теб не ти ли е ясно, че 8'000 за годината изобщо не са пари, които са наистина значими. Не само защото за западните стандарти това представлява половин средна месечна заплата. Но основно понеже и Христос каза, че бедната вдовица пуснала повече от богаташите. Нима това не го пише в Библията? Или някои хора предпочитат да я четат избирателно и да кичат тези с по-малки финансови възможности с какви ли не презрителни етикети? Не е ли по-добре да стоплиш човека с една добра дума (ако толкова ти са възможностите), отколкото да му дадеш с чувство на превъзходство и дори презрение пари?