Още веднъж благодаря на Бога, че не съм сред вас, скъпи завистливи сънародници - слава на Бога, бия ви и от към мънгизи, и от към акъл, и от към стандарт на живот, и от към мечти... Моля се обаче искрено за онези, като мен, които имат нещастието да живеят сред вас... Не се хваля, но за една година съм дал безвъзмезна помощ, според възможностите си, на стойност около 8 хиляди лева. Дал съм ги от собствените си спестявания, придобити с честен труд. Какво сте дали вие? Никой освен хората, получили парите, не знаят за това, което съм направил... И се чувствам ОК. Но бих се радвал не само да помагам с пари, но и с акъл, ама българина не отбира от тая работа...