|
Бог сътвори човека в два пола “мъж и жена ги сътвори” ( Бит. 1, 27). И всички, които са кръстени в Христа, са равни в Христа – “няма мъжки пол , ни женски” (Гал. 3, 28). И мъжете и жените в Църквата са призвани еднакво: “съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство” ( I Петр. 2, 5). И мъжете и жените Агнецът “ни направи пред нашия Бог царе и свещеници” (Откр. 5, 10). Защо църковният клир е само от мъжки пол? Има ли основание да се счита, че това е пренебрежение и дискриминация спрямо жените? Могат ли да се реализират в Църквата феминистките идеи за жени свещеници?
В много протестантски деноминации това вече е факт. Жени са обявени не само за свещеници, но дири за епископи. Това не трябва да ни очудва, като се има предвид, че деноминациите, възникнали на основата на Реформацията не само, че нямат апостолско приемство, нито пък го считат за необходимо, но и не признават Свещенството за св. таинство.
Тази идея е непозната в хилядолетната традиция както на старозаветната, така и на новозаветната Църква. Има прецеденти само в накои отхвърлени и осъдени от нея еретически практики, повлияни от идолопоклонически култове. Такива били антидикомарианитите, отричащи девството на Св. Богородица и колиридианките, които били тяхна противоположност и почитали Св. Дева Мария като бог. Несъстоятелността на тези еретически учения сама по себе си се явява доказателство за несъстоятелността на идеята жени да бъдат свещеници.
Какви са основанията Православната църква да не допуска жени да бъдат ръкополагани в свещен сан? В Свещеното Писание понятията “епископ”, “презвитер”, “свещеник” дори нямат форми в женски род.
В старозаветните времена свещеник можел да бъде само този, когото Бог е избрал, осветил и приближил до Себе Си, както Аарон и неговото потомство (вж. Изх. 28, 1). Старозаветната иерархия се състояла от три степени – първосвещеници, свещеници и левити.
Тристепенна е свещениеската иерархия – епископи, презвитери и дякони и в новозаветната Църква. В нея единствен първосвещеник “навеки по чина Мелхиседеков” (Пс. 109, 4, Евр. 5, 6; 7, 17) е Богочовекът Иисус Христос. Тази уникална свещеническа власт и достоинство нашият Господ предаде на своите ученици, като ги направи апостоли. Чрез Него те получиха благодатта на Светия Дух и властта и правото да я предават на своите наследници и последователи. Те ръкоположиха свои приемници, на които дадоха право и власт да избират и ръкополагат други достоини продължители на свещеническото служение. Именно в това се изразява св. таинство Свещенство – неприкосновеното, непрекъснато,
ненакърнимо, вечно и ненарушимо свещеническото достоинство, което произлиза единствено от Господ Иисус Христос, да се предаде на апостолите и от тях на епископите и свещениците. Епископът и свещеникът, които служат св. Литургия представляват непосредствено Христа и затова се молят към Него така: “удостой мене, грешния и недостоен Твой раб, да Ти принеса тия дарове, защото Ти си, Който принасяш и си принасян, Който приемаш и си раздаван”. И така, както носителят на вечното първосвещенство е мъж, така и свещениците, служещи от Негово име са мъже, за да се запази съответствието. Защото освен всичко, в Божието домостроителство Христос е “последният Адам... Господ от небето” ( I Кор. 15, 45; 47) за да може да стане наш Спасител.
Протопрезвитер Мадзунеас обръща внимание и на друго съответствие като пише: “Отеческата роля на свещеника в Църквата отразява ролята на Бог Отец в Светата Троица. Тази роля не е възможно да бъде сменена с майчинска такава (на женска личност), нито в християнското семейство, нито в християнското общество. И двете роли, както мъжката, така и женската са важни в Църквата, но не са взаимозаменяеми.”
В Апостолските постановления ( IV в.) за ръкоположението на жени се казва, че това е дело на “елинското (т. е. езическо) безбожие”, а не “на Христова наредба”. По нататък продължава: “Ако трябваше и кръщението да се извършва от жени, тогава Господ щеше да бъде кръстен от собствената Си майка, а не от Иоан Предтеча. И когато ни (апостолите) изпращаше да кръщаваме, щеше да изпрати и жени със същата задача. Никъде обаче Той не е заръчал, нито писмено е предал такова нещо, тъй като много добре познава природата ни и това, кое е прилично за самата практика, доколкото е създател и законодател на тази природа.” Това е така, въпреки, че жените Мироносици бяха тези, които първи видяха Христа веднага след Възкресението и приеха заповед да го благовестят на учениците Му и така да станат апостоли на Апостолите. Много жени следваха след Христа и преди Неговата кръстна смърт и след Възкресението, но всяко служение в Църквата има своите норми, граници, смисъл и предназначение. “Епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена...” ( I Тим. 3, 2) . Презвитерите са поставени наравно с апостолите (вж. Деян. 15, 6; 16, 4 и др.). За дяконите също е казано: “Всеки от дяконите трябва да бъде мъж на една жена...” (I Тим. 3, 12). От контекста на посочените текстове става достатъчтно ясно защо и за трите иерархически степени се избират и ръкополагат мъже.
В древната Църква са служили дякониси, за които IV (Халкидонски) вселенски събор (451 г.) постановява: “За дякониса да се не ръкополага жена ненавършила четиридесетгодишна възраст...” (Правило 15). Някои неправилни практики пък са били изрично отхвърляни на събори, както е станало на на Лаодикийския (363 или 364 г.): “Не трябва да се поставят в Църквата така наричаните пресвитериди (старици) или председателки” (Правило 11). Днес освен ръкоположение (хиротония), Православната църква практикува и ръковъзложение (хиротесия), чрез което се посвещават свещоносци, четци, певци и иподякони. Някои от тях могат да бъдат жени. Днес в Православната църква се водят дискусии и се провеждат конференции на тема ръкоположението на жени, като тази на о. Родос през 1988 г., които са актуалният съборен глас на Православието. Той идва от вековете. Пресветата Дева заема най-почетно място в Църквата. Тя се удостои с толкова много на земята, както никой друг в човешката история. Нито един мъж не получи такава слава като нея – пречистата и преблагословена, и въпреки това, тя не прие свещеническо служение.
Благословен човек, който се уповава на Господа.
|
Re: Св. Йоан Златоуст - беседата „За свещенството" [re: MлaдЄж]
Re: Св. Йоан Златоуст - беседата „За свещенството"