Здравей Непознат,
Извинявам се, че сякаш този постинг не е по темата ти, но е по темата ти. Поместения по долу постинг, който пуснах преди много време в една друга тема удря Лутерий в неговото неразбиране за мястото на Посланието на Яков в Новозаветния Канон. Малко от Клубарите знаят, че Мартин Лутер и бил голям противник на присъствието в Библията на Книга Естир и Посланието на Яков, което е наричал сбърканото послание, което Църквата погрешно е приела в Новозаветния канон. Дано да не съм прав за незнанието на Клубарите.
Разглежданият пасаж показва в КАКВО се състои нашето свещенство пред Бога.
Галатяни 5:6 показва КАК се проявява нашето свещенство пред Бога:
Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов.

А Посланието на Яков изразява тази мисъл на Павел в детайли. Или как да познаем кога в човек има истинска вяра, която спасявя и кога интелектуална вяра, която го заблуждава, че е спасен и го погубва. Ники Харис и компания засега се проявяват като интелектуално вярващи без Святия Дух в сърцата си. Не го казвам, за да ги обидя, а да ги накарам да се замислят, както и Православните, както и всички ние.

Драги Харис,
Направи ми забележка защо Исус го пиша Иисус и ме обвини, че съм тръгнал по старите стихии на света. Понеже го направи в тази тема, отговора на този въпрос ще ти го дам тук. Правя го от едното уважение към Православните в Клуба. Православието е Християнство плюс Още Нещо плюс Друго Нещо. Какво точно казвам в това изречение няма да обяснявам тук. Поместения пример в постинга е от Християнската част на Православието. Много добре знам какво мога да взема от Православието и защо, както и какво не трябва да взимам и защо.

Православните моля да не се засягат, а да помислят върху написаното от мен, което досадно помествам втори път, когато Клубът е пълен.


Здравей ДанДан,
Време е вече да поизпълня това, което ти бях обещал в темата ти “Благодарен съм”, а именно да дам обяснение защо православните са ми скъпоценни души.

Ще поместя един малък коментар върху Рим. 12:1, който е извадка от фототипно издание на синодалното издателство на сборника съставен от Хр. Попов наречен: Изяснителен преглед на апостолските послания и апокалипсиса. Въпросният сборник знам, че е изучаван в Православната духовна академия, като един от предметите на образователната програма.

Ст. 1 Жертву живу.
“Ще попиташ- говори св. Златоуст,- как телото може да бъде жертва? Нека окото не гледа на нищо лошо- и ето ти то става жертва; езикът нека не произнася нищо срамно- и ето той става приношение; ръката да не върши нищо беззаконно- и тя става всесожение. Но и туй не е достатъчно, ние трябва да вършим добро: нека ръката раздава милостиня, устата да благославя оскърбителите, слухът постоянно да се упражнява въ слушане словото Божие. Който държи телото си както трябва, действително и принася жива жертва на Бога, - всекога
распиная плоть свою со страстьми и похотьми (Гал. 5:12).
И тук има закаляне, което се нарича самоумъртвяване, но не смърть донасяще, а живот истински. Подзаконната жертва умъртвявала живата тварь, а християнската живо оставя принасяното и живота възпламенява чрезъ самата жертва или чрез самопожертвуването Богу. Затова апостолътъ и нарекълъ тая жертва жива.”

Словесное служение (логикин латрейан)- разумна, мислена духовна служба на Бога, духовно богослужение. Принасяй Богу въ жертва телото, и постоянно ще извършвашъ духовно богослужение. На твоя жертвеникъ по такъвъ начинъ винаги ще се дими жертвата, и не плътска, макаръ телото въ нея да се закаля. Телото ще стане и жертва и храмъ, въ който жрецътъ-умъ или духътъ извършва богослужението.

Ей това, последното изречение, винаги ми е спирало дъха с гениалността на изказа си.
Ако не кажа откъде съм взел този текст, като цяло. Ако му придам съвременно звучене, като запазя напълно смисъла му и запитам: Какъв мислите, че е по вероизповедание авторът на този текст? Много се съмнявам, че някой би познал. Протестантите биха си го присвоили, а православните биха им скочили за протестантщината им и всички щяха да са неправи. Дано да не съм прав за това си предположение.
Нямам желание да правя от въпросния текст prokimenska askinka (чепато въпросче), което да ми послужи за богословска клопка, макар че се изкушавах. За Prokimen и Famulus съм сигурен, че не биха се хванали на уловката ми, а за по-младите православни, които може би нямат достъп до въпросните учебни пособия просто би било неспортсменски ход от моя страна. Аз също нямам всичко, а и от това, което имам, не съм успял да прочета всичко.Така намислената шега смятах да послужи на всички да разберат, че въпросния текст всички сериозни християни го разбират еднакво без оглед на вероизповеданието. По-скоро мисля, че би трябвало да зададем въпроса така: Кой не вярва написаното така, както е написано, а го вярва по някакъв друг начин?
Аз го вярвам така, както е написано. Сигурен съм и за много други от неправославните.

Нарочно запазих граматическите особености на цитата. Латрейа е дума, която се е използвала по времето на Апостол Павел за “служение в храм”.

Четем Йоан 4 глава.
23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

Четем 1 Коринтяни 3 глава.
16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?
17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие.

1 Коринтяни 6:19
Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си,

Римляни 12:1
И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

Нека си направим един в стил Джей Би Филипс превод на въпросния текст, в който да обединим значението на изброените стихове и гениалната мисъл от православния коментар.
Римляни 12:1
И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше, разумно и подчинено на здравата логическа последователност духовно богослужение. Което, като свещеници на Бога, в които живее Неговия Свят Дух, за да покажете, че сте наистина Негово притежание ще направите:
Тялото да стане и жертва и храм, в който свещеникът-ум или вашият дух извършва богослужението.

То си стана малък коментар, но съм твърди изморен, за да го прецизирам. Нека оставя нещо недоправено, та да се потрудят и останалите.

Забележка
Свещеникът представя жертвата за грях пред Бога. Тук вече Апостолът говори, че Бог изпълнява първоначалния си замисъл Израил да бъде царство от свещеници. Свещеник, който представя себе си за жертва на Бога, чрез послушание просто няма как да върши грехове, та да му се налага друг свещеник да му бъде посредник в примиряването с Бога. Понеже всички сме грешни Христос ни беше първосвещеник веднъж завинаги, като принесе Себе Си в жертва за нас, та после винаги да бъдем и ние свещеници на Бога, като Него, които представят себе си за жертва на послушание към Бог. Докато постоянстваш в жертвата израстваш в святост, отстъпиш ли от жертвата няма втора жертва за грях за тебе.

Изход 19:6
и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.

1 Петрово 2:9
Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина:

Това Апостол Петър го казва на всички вярващи, а не само на определена категория от тях.

Същото казва и Апостол Йоан в Откровение 1:6:
и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин.

Извод
След като в значението на един от най-важните стихове на Новия Завет, които определят нашето богослужение, като християни, не се различаваме, не виждам защо трябва да се нападаме едни други за значението на текстове и практики, които не са толкова важни. Има неща, които са с различна тежест във вярата, но и това е дискусионен въпрос, който се обуславя от много фактори. За мен това един от най-важните текстове, който иска да спори нека да го прави, аз нямам такива намерения. Приемам за мои братя в Христа православните, с които мислим еднакво по този въпрос, имам на предвид тези, които разбират казаното, защото има и много, които въобще не го разбират. Искрено се надявам това да стане взаимно!

Поздрави
Old Frog

Отново ща задам въпроса:
Кой не вярва написаното така, както е написано, а го вярва по някакъв друг начин? Имам на предвид Православния коментар и моето дописване.
Аз го вярвам така, както е написано.

Драги Харис,
Горенаписаното така ли го вярваш? Не мислиш ли, че в духовността, истински вярващите от Православните, май са преди теб? Още ли мислиш, че да се пише Иисус вместо Исус е чак толкова фатална грешка?

Непознат,
Православните може да си имат своите специфични трески за дялане, но моето мнение е, че трябва да помагаме на всеки да достигне до Бога според неговите особености. Вместо да им отварям лют дебат за Богородица с поместеното деликатно ги накарах да поревнуват малко повече за вярата си.

С уважение
Old Frog