Това е държавата, където за едно убийство осъждат убиеца на 11 години затвор, а за друго – го оневиняват, защото тогава бил невменяем. Тове е държавата на Черепа, Маймуната, Крушата, Шебека. Това е държавата, където се пазаруват съдии, журналисти, политици, така както се купуват картофи. Това е държавата, където самите закони са изработени от малограмотни коМунчовци, за да пазят същите тези черепи, маймуни, тумбаци и да показват маймунджилъците си заедно с тях по телевизията. Но не мога да повярвам, че от толкова кълчотене, славитрифоновщина и тошотошевщина са изгубили човешките си реакции. Ако в съда не различават нормална от маймунска реакция, къде да открием такава? Да кажа и последното, думите на женицата, разкарана като мен от упоменатото бездъние: “Ама тя, госпожата, не е отговорна, тя откъде да знае, тя е само деловодителка”.

Кой в тази държава не е само деловодител? Кой може да ми каже къде в нея има останало нещо нормално? Държавата, в която луди водят телевизионни предавания, невежи ме просвещават за неща, които са чули вчера, извънземни ме карат да обичам всичко това. Държава, в която не важи изразът “на маймуни се направиха”, защото ... не са се правили, те са си били, а ние сме им позволили да ни се качат на главите и да крещят по маймунски. Та да може един ден (този ден дойде) ченгета, червеняци и мъчители да се явят в нови роли – на защитници на свободата. Явиха се – Пръмови да ни мачкат със спомени за съветски филми и пиринчен оптимизъм, занитен им в главите през тяхното детство; Пирински да каканиже за добродетелите на демокрацията и колко е хубаво да те изгонят от Америка за шпионаж в полза на Русия; Тошев-Велева да ни тъпчат в главите слама, за да възприемаме ченгеджийството като подвиг; културният министър Дон Нуцо / Майор Деянов да ни защитава от правописа; обрасли с титли по комунистическо лъжепрофесори да ни отварят очите за доброто в света и неговата движеща сила – науката. Да, те вече “отстояват” (тяхна обикната дума, напомняща им любими военни действия) нашите каузи, както винаги – по-добре от нас. Те са по-тихи, по-културни, по-бели, ми нали са малко гузнички, ама като не разбираме, че то онова пак е било за наше добро. Съживен с електрическа дъга като Франкенщайн, самият им червен шаман Вацев отнейде се яви и излъга дори Явор Дачков, че на бяла самодива се обърнал, нищо че в главата му все същий ялов маркс-горбачовизъм вее. С малко лъжлива себеирония и с предишното дебелоочие пак ще станат учители на народа, щото той си ги заслужава. Сега те ще ни бранят, поят, доят и завръщат да не кривнем я към Америка, я към друго зло, посочено им от КГБ. След още малко време някак ще излезе, че те са носителите на демократичните ценности, а ние сме кресливи недоволници, които все не провиждат какви добрини са им се стоварили на плещите. Също както естрадните или журналистическите безличия от комунистическо днес се титулуват “легенди” (не че не са, ако думата се приеме етимологически). Ами че само милионите от парното да ни се възстановят, ще задишаме по-леко, само рушветите да секнат като практика, щяхме да си платим по още някоя надписана сметка. Най-после и ние да проумеем защо никой по света не се лупа патриотарски по косматите гърди – това лупане е за горите, откъдето са дошли приматите тез и където “националната идентичност” за тях е ценност, колкото “националната сигурност – за плъховете-ченгета. Защо срещу тези неща не направим митинг, единственото, от което те се боят, тъй като реакциите на множество индивиди са непредвидими от всички техни шамани и шадравани.

Какво ни остана? Какво още можем, което да не ни вземат? Много. Преди всичко те за свобода сетиво си нямат. Затова за тях свободата не е ценност – откритие, което порази Запада, когато беше направено по отношение на Русия. Нямат и това си е. И те като българаните залагат на сляпо, възрожденско любене на отечества (от времената, когато такива не е имало и копнежът по тях е разбираем). Затова инстинктивно, като животни, с кожата си мразят Америка – родината на свободата, където тя се пие като планински въздух, с лъжичка. В допълнение - руснаците не ценят и свободата на словото, която тук обичат и маймуните. В едно нещо успяха и това е позор за нас – появиха се чарди от медийни нули, които сипят хули против Америка, макар никога да не са помирисвали нищо американско. (У нас, когато една нула се пукне, на нейно място идват две нули, например на мястото на нуличката Ифандиев дойдоха две нули някой си.) Тъповатите ни “журна-лели” само това и чакаха, настървено загризаха цървулите на Америка, да си върнат за предишното подлизуркване на СССР. (Една такава Янкулова каза по радиото, че като иронизираме Запада, си браним достойнството. Българо-съветска школа!) Това, което цял свят знае, тук е табу свещено – че Америка няма нищо общо с предишния ни “брат”, просто защото става дума за различна концепция. Например Америка не желае съюзници за своите мисии, обратно, всеки се стреми да стане съюзник на Америка, защото предимствата са огромни (ето истината за милостивото ни влизане в ЕС – далеч по-прозорливата и традиционно силна интелигенция на Румъния изиска от политиците си да поставят външнополитическите акценти върху отношенията с Америка и така осигури своето приемане, а ние минахме покрай, озъртайки се наоколо). Ако нещо днес зависеше от безнадеждно втъналата в бюрокрация, поизветряла Европа, Милошевич щеше още да управлява Сърбия, а ние щяхме дръзновено да се снишаваме и перестрояваме.

Това, което коМунчовците никога не ще придобият или похитят, са чарът и интелектът. Те са неща, от които самият Бог ги е лишил, просто се попитайте, видели ли сте коМунчо с чар? С интелект? Толкова години, откак се изтипосаха пред собствените си медии, така и не можаха и себе си да убедят, че имат един симпатичен или интелигентен “кадър”, та като се завтекат към властта, все на тумби тичат, белким не проличи уродството им. От премиера – тип “отряден председател – хигиенист от третата редичка, на когото поставят с по една-две единици по-високи оценки заради татко му, през масивните челюсти на околийския паша на Плевен Румен Петков, до врътливия външен министър – все едни и същи. Този, последния, Калфин го помня още от публикациите му дори в “Демокрация” – като спънат кон, може и арабски жребец да е, ама му гледайте краката – спънати. Все за нещо се тревожи, все да се ограничи в някоя клауза, все да пита някой, абе юпи, ама комунист. Огледално на непохватните му връткания, изучени в най-бламираната школа за външна политика – руската, Европейският съюз ни наложи пранги като на необязден кон, докаран от Азиатските степи. За Гоце – да говорят архивите ... ако ги отвори.

Най-невероятното е, че коМунчовците ни завиждат за това, значи могат поне да го различат като качество. Яд ги е на всеки интелигентен човек, мъчи ги всяка среда извън тяхната, където не се вият ориенталски гювендии и не се изсипват тежки награди върху празни чутури. Уж и те си създават затворени общества, наричат си ги за нещо си, че си и вярват (общество на гениите, създадено от тошевци – даже не е жалко). И пак не им стига, пак нещо ги яде отвътре, ще им се върху още нещо да стъпят. Е, няма. Без да сме го искали, но заради тях и ние водим клубен живот, живеем като в “клубове”, на малки приятелски кръгове, където коМунчовци не се допускат. Една последна територия на интелектуална екология. И ако нещо някога се промени – то ще започне оттук, от тези клубове. Благодарение на хора, каквито те нямат и никога няма да имат. Интензивен клубен живот и неспирна критика към техните институции. Сега вече с все сила, радикално, територията, в която сме – на култура и свобода, не е и никога няма да бъде тяхна. С тях в Европа ще сме както новото ни летище, уж като виенското, само дето си няма апаратура за посрещане и изпращане на самолети в мъгла. Така и България – в Европа, ама с коМунчовци. Те няма да могат без нас, а дали ние се нуждаем от тях? И стига вече с тия пари, които били у тях, парите наистина не са всичко, сега и това ще се види. Тук те ще са това, което винаги са били, далечните роднини от прованса. Истината е, че точно така ще стане, няма алтернатива. Другото е да не стане. Да стане това, което става:


Непознат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите