Работата ми налага да се усмихвам на около 100 човека дневно средно взето.
Независимо дали ми е до усмивки или не.
Особено да се усмихвам на хора, които предизвикват противоположни чувства у мен.
Да съм любезна, отзивчива, добронамерена.
Независимо как се чувствам.
Да им спестявам разкарвания по администрации и излишни разходи за излишни документи, излишни разправии и разходи за телефонни разговори.
Като не ми се плаща за това, но го приемам като част от нещата, които АЗ мога да направя, за да помогна на тези хора да бъдат честни и изрядни спрямо същата тая държава, която ги ограбва, която ограбва и мен.
Така че не бих казала, че давам лош личен пример с поведението си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите