|
Под `общество` имам предвид хората ...
Предполагам, че не съм единствената, която вижда какво става около нас.
Хората, които си говорят сами по улиците, хората с блуждаещ празен поглед или обратното - с трескав и нервен.
Случайно дочутите разговори по спирките на градския транспорт, реакциите в обичайни ситуации, масовата липса на култура и елементарно възпитание.
Дори елементарна лична хигиена.
На работното си място се срещам с поне 100 различни човека дневно и повярвайте ми, носът ми ги `засича` далеч преди очите.
Дори успявам да различа няколко основни групи миризми - най-дразнещи са уханията на вкиснато.
Като че ли кръвта им се е пропила с алкохол и във вените на тези `мъже` (в кавички, понеже това не са мъже, а плужеци) тече спирт, а не кръв.
Къде са нормалните хора?
Или депресивните, тревожни психични състояния са завладели нацията напълно?
Как едно болно общество да се справи с кризата на прехода?
Когато никой не прави нищо, за да помага на тези хора?
Колко поколения трябва да се сменят, докато нещата си дойдат на мястото?
Не че в `модерните` държави няма такива проблеми, но повярвайте ми, познавам почти трицифрен брой мои връстници от цял свят и никъде, ама никъде няма такъв феномен като нашата държава.
Когато чувстваш липсата на сигурност и нямаш подкрепата на собствената си държава, мотивацията ти да работиш за благото на въпросната се изпарява мигновено.
И вместо прогрес започваш да деградираш като се връщаш към все по-примитивни и по-примитивни схващания, основни схващания като `Значи другите крадат ненаказано, аз ли съм будалата да ме правят на глупак?`, изменя ти се ценностната система и възгледите за света около теб.
Та за какво беше всичко това ... къде са тук местата на вярата и на Бог?
Как може и изобщо може ли вярата в Бог да помогне на гладния да се почувства сит?
И може ли духовната `храна` да напълни празния му стомах?
Да го стопли през зимата, докато трепери увит в бабините елеци и родопските одеала понеже радиаторите са му изключени, а за отопление на ток и дума да не става?
Какъв пример дават духовните служители с поведението си и по-скоро привличат или по-скоро отблъскват търсещите Бог?
|
Обществото ни е болно
