Здравейте,
Що се касае до знанието за Бога и пазенето на всичко, което Той е наредил-прави сте. Но аз питах за физическото царство-за това, което ще бъде установено от Исус Христос като дойде на тази земя. Защото ако знаете, че царството е в нас-в смисъл, че човек не може да иде някъде ако не знае как се отива до там-то сигурно знаете и факта, че Исус Христос ще дойде отново на тази земя но този път с армия...
И така, какво ще стане след като Исус дойде? Какво църство ще основе и това ли ще е последното царство на тази зем

в дните на християнството под "апостол" се е разбирало - човек,който е бил свидетел на Възкресението.в /Деян. 1:22/ кандидатите е трябвало да са очевидци на Възкресението,а не какви качества са претежавали."качествата" са били само следствия от "очевидството" и са били дадени,като Свeтия Дух е намерил за угодно.както виждаме,едни са имали "повече качества " от другите,но това не ги е правило по-малко "апостоли" от другите.

"бъдете свидетели за мене" - е означавало преди всичко да се проповядва Възкресението на Господа.Възкресението е централната тема на всеки християнин и от него са последиците - евангелията - или благата вест,която носим християните. евангелието е разказ за живота и смъртта на нашия Господ,които вече са приели евангелието и са били пoсветени.първо е Възкресението,а после е биография,като коментар на чудото.

антихристиянски подход е когато се вземат подбрани стихове от думите на Христос и се прави основа в която се приема,че останалата част от Новия Завет се гради на тях.първият фак в историята на християнството са хората,които твърдят,че са видели Възкресението.Ако са умрели без да накарат някога да повярва на това "евангелие",то другите евангелия нямаше да бъдат написани.

Всичко започва от един канкретен момент.отместен камък,празен гроб и Исус стой на няколко метра от него.и така се започва!християните апологети /всички християни са в една или друга степен - апологети/ защитават,а скептиците - да опровергават.

когато апостолите казват,че са видели възкръсналия Исус,те имат в предвид,че са се срещали с него през шест-седем седмици,последвали след смъртта Му.в някой случай са били сами в друг случай дванайсет,а в друг случай са го видели 500. /и специалния случай с който е бил удостоен апостол Павел./ те не са били свидетели на самия акт на Възкресението от мъртвите,а на възкръсналия Христос - състояние,което е било засвидетелствано в един определен период.ограничеността на този период е от значение,защото е не възможно да се откъсне от доктрината за Възнесението.

друго.възкресението тука не се разглежда,като свидетелство за "безсмъртието на душата".днес обаче така се разглежда.твърди се ,че "значението на Възкресението" е да докаже "живота след смъртта".за Новия завет - това е ерест!все дено да се приеме,че,Христос е извършил това,дето всички хора вършат,когато умират с единствената разлика,че в неговия случай,Той е позволил да Го видят.
за Възкрeсението на Христос,Новия Завет дори не допуска ,че това е нещо,което фактически е ставало винаги.Евангелистите говорат за нещо като за първо събитие от този род в цялата история на вселената.
защо тогава ще пишат:"първия плод","първоначалника на живота"
Христос е отворил една врата,която е била заключена още от смъртта на първия човек.той е срещнал,опълчил се е срещу княза на смъртта и го е победили защо е извършил това,за това и всичко е различно.това е началото на новото творение - една отворена врата в чвешкат история!
иначе защо ще казва:"Аз съм вратата на живота!"

трябва да отбележа,че "свидетелите" на възкресението са вярвали в "живота след смъртта",но Исус продължава да ги убеждава,че не е призрак.
юдеите,както и много други народи,са вярвали,че човека има душа и тя след смъртта се отделя от тялото и отива в "света на сенките" - шеол,една земя на забрава от която "сенките можело да се "завръщат" /като сянката на Самуил на призива от магьосничката Ендор/.по-късно се е появила оптимистичната доктрината,че след смърта човека отива на "небето".
онова което апостолите са видели,нито изключва,нито потвърждава и всъщност няма нищо общо с "небето" и "шеола".ако техните думи потвърждават нещо,то е различно от първите две."в деня на Йехова" ще се въстанови мирът на земята и народаът на Израел ще получ господство над свeта под владичеството на праведния Цар.и когато това стане праведните сред мъртвите ще се върнат отново на земята - не като блуждещи призраци,а като хора,които хвърлят сенки от слънцето и вдигат шум със степките си.
Исая 26:1919. Твоите умрели ще оживеят;
Моите мъртви тела ще възкръснат.Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта,Защото росата Ти е като росата по тревите,
И земята ще предаде {Еврейски: Изхвърли.}* мъртвите.
онова на което са били "свидетели" апостолите,ако не e осъществяването на това пророчество,то във всеки случай е първат самотна проява на задвижването на едно голямо колело в посока,обратна на тези,която всички хора са виждали до този момент.

ако това не е истината,то тогава трябва да я търсим / истината/ в богословските и философските спекулации за бъзмъртието на душата и най вече в спекулациите за "юдейските пророчества" за възвръщането,възобновлението и великото възраждане на "новия /земен/ Израел".
мога да ти кажа,че християнството не претендира за подобно нещо.

мисля,че вече е време да кажа и най-важното...

Редактирано от dqdoyoco(sancociganina) на 22.10.06 18:02.