|
Емигранти стимулират икономическия растеж в България и Румъния
19.10.2006 г. НетИнфо
Средният доход в двете страни, изразен в покупателна способност, е едва 28% от западноевропейското равнище, сравнено с 45% в Централна Европа.
Румънските и българските емигранти стимулират икономическия растеж в родните си страни.
Под това заглавие "Файненшъл таймс" публикува репортаж от село в Северна Румъния, чийто кмет споделя, че от 8000 души жители, около 3000 сега живеят в Западна Европа, предимно в Испания.
В селото липвсат млади хора между 20 и 30 години. "Те всички казват, че ако могат да изкарват поне половината от това, което печелят там, ще се върнат, но тук няма работа", казва кметът.
Стотици кметове в Румъния и България, които се подготвят да станат членове на ЕС на 1 януари, са в неговото положение, както и много негови колеги в Полша, Словакия и балтийските държави, приети през 2004 г.
Около 2 милиона румънци работят в чужбина - около 20% от населението в трудоспособна възраст. Те подхранват икономиката, допринасяйки за растежа й с около 3,5 млрд. евро, които внасят в родината си - достатъчно, за да покрият почти половината от тазгодишния й дефицит в текущата сметка.
Съчетанието на ефекта от растежа и емиграцията сведе безработицата от 8,4% през 2002 г. до пет процента. За сравнение в Полша е 15 процента.
Европейските правителства се опасяват, че приемането на Румъния ще предизвика нова емиграция. Румънските демографи обаче не предвиждат нови зрелищни емиграционни вълни.
Външният министър Михай Ръзван Унгуряну казва че, "огромното мнозинство от хората, които биха могли да заминат след приемането ни, вече работят в чужбина".
Икономистите предвиждат, че при сегашното темпо на икономически растеж може да минат 20 години, преди румънците да достигнат жизнения стандарт на днешните западноевропейци, така че имиграцията вероятно ще остане характерна черта на румънския живот още доста време. Но дали ще бъде трайна или временна?
Сегашните емигранти се различават от предишните емигранти от Източна Европа. Те поддържат тесни връзки с родните си места, влагат спечеленото в родното си село и за момента гледат на себе си, а и другите ги възприемат като временни имигранти.
Но дали плановете им да се върнат ще издържат изпитанието на времето, е открит въпрос. Отговорът зависи главно от това колко бързо ще се заличи разликата в доходите между изтока и запада.
За Румъния и България тази разлика е още по-голяма, отколкото за страните, приети през 2004 г. Средният доход, изразен в покупателна способност, е едва 28% от западноевропейското равнище, сравнено с 45% в Централна Европа, така че периодът на емиграция за румънци и българи може да се окаже по-дълъг, отколкото за поляците, заключава "Файненшъл таймс", цитиран от БТА.
|
каква европа,бе?
