|
" И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърждаваме закона" Римляни 3 - 31.
" Какво прочие ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: " не походствувай". Но грехът като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв. Аз живеех някога си без закон, но когато дойде заповедта грехът оживя, а пък аз умрях; и оказа се, че заповедта дадена ни за живот, ми послужи за смърт. Защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. Тъй, че законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра. И тъй добро ли стана за мене смърт? Съвсем не, но грехът за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен. Защото знаем, че закона е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха. А какво правя не зная? Защото не това що желая върша, а онова що мразя него правя. Ако пък върша това що не желая, съгласявам се със закона, че е добър; а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене. Аз зная, че в мене сиреч в плътта ми не живее доброто, защото желание за добро има в мене, но да го върша не намирам сили. Защото не доброто, което искам правя, а злото, което не искам него върша. А щом върша това що не искам, не аз го върша вече, а грехът който живее в мене. И тъй намирам у себе си такъв закон, че кога искам да върша доброто, злото стои до мене. Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божии, но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.
Римляни: 7 - 7…25
Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.
|
цитат
