|
|
| Тема |
 Ъпъркът след десен прав |
|
| Автор |
URAGANNNN (Изтрезнял) |
|
| Публикувано | 18.09.06 22:43 |
|
|
|
Ъпъркът след десен прав
Онова, което Бог обича,
старият човек го мрази,
а от него що изтича,
Той без милост гази.
Старият за своя слава,
обича ближният прилежно
и смъртта си тъй скатава
и тактично шепне нежно.
Достатъчна обаче е обида
и всичкото "смирение" изчезва
и от "свята" какавида,
скача змей и с теб замезва.
Старият обича да се моли,
със сълзи и хлипане пред всички,
пее бодро в десет роли
и притичва все по цвички.
"Любовта" му е любима схема --
там намира безопасност,
"Обичайте ме!" -- тва е тема,
инфилтрирана негласно.
Бог за него е пихтия --
кротка и с увиснал нос
и най обича на филия,
ласкателства в поднос.
На истината все се мръщи --
казва, че било жестокост
и разплут капризно вкъщи,
пръцка нагло нашироко.
Има лесна теология:
"Зло е туй, което ме изрязва,
а добра е всяка другобогия,
която жив си ме запазва!".
Старият е дупедавец,
гъзолизец и законник,
бизнесмен и себеславец
и усмихнат вероломник.
Новият човек го осквернява
и предател е бездушен --
само клади заслужава,
щом на Бога е послушен.
Умри, говедо затлъстяло,
ти, дом на всичко нечестиво,
разпъвам се и в мойто тяло,
ХРИСТОС ДА ВЛАСТВА СПРАВЕДЛИВО!
18. 09. 2006 г.
Прага
аре без клишета...
| |
| |
| 
|
|
