Според основателя на реконструкторското движение, арменеца Ръшдуни, негрите, докарани като роби в Америка, трябва да бъдат много щастливи, че били роби. Те били попаднали в едно..... "МИЛОСЪРДНО РОБСТВО". За нациста Ръшдуни нямат никакво значение историческите факти, че негрите били продавани като животни по пазарите, че са им гледали зъбите като на добитък при покупката, че за най-малкото провинение са били бичувани, докато кожата на гърбовете им станела на ивици, че бегълците са били линчувани и бесени за назидание на останалите, че било обичайна практика жените да бъдат изнасилвани от господарите и техните помощници, че роби били използвани като дивеч, за да могат белите да обучават ловните си кучета, че за убийството на роб не се предвиждали никакви наказания за белите. Каква историческа грешка са направили християните и Северните щасти, като започнали дългогодишна гражданска война, за да премахнат това "милосърдно робство". Когато човек прочете долните редове, разбира, че реконструктивизмът е най-голямата отврат и най-долната секта, която се е пръквала през 20 век. За голямо съжаление дори малкото останали реконструктори в България не подозират какви идиотщини са говорили и писали техните ръководители. Дано някои от тях посещават този форум, та белким дойдат на себе си.
И така, да прочетем защо негрите трябва да са щастливи, че дедите им били откарани като роби в Америка и защо в днешно време те са по-низши от ирландците и китайците.

Четвърто, друга форма на мазохизъм е “носенето на бреме”. Носещият бреме играе ролята на обществен светия, за да изкупи лична вина. Колкото по-неприряна е публичната роля, толкова по-желателна е функцията й за целите на изкуплението. В резултат на това виновният богаташ се отдава на филантропия, а виновните бели хора ще проявят “любов” и “загриженост” към негрите и други подобни личности, които всъщност са отблъскващи и непоносими за тях...
Противоположна тенденция все повече се задълбочава в Западния свят и особено в Съединените щати, а именно: развиването на систематична индоктринация на лоша съвест. Политическото подхранване на вина е основно средство за власт, тъй като виновните са роби; тяхната съвест е в окови и следователно те лесно стават обект на контрол. Така вината бива систематично внушавана, за да се постигне контрол. Няколко случая могат да бъдат незабавно цитирани. Например, белият човек бива систематично индоктриниран с убеждението, че е виновен за поробването и насилието над негъра. Истина е, че някои негри са били малтретирани като роби, но си остава фактът, че никъде в цялата история или в днешния свят негрите не са били по-добре. Средната продължителност на живота на негъра се е увеличила, когато той бил транспортиран в Америка. Той не е бил взет от свобода и заведен в робство, а е бил взет от едно нечестиво робство на дегенерирали главатари и заведен до общо взето милосърдно робство в Съединените щати. Няма ни най-малко доказателство, че американският негър някога е живял в “свободно общество” в Африка; тази идея дори не е съществувала в Африка. Преместването от Африка в Америка е голям напредък в свободата за негъра, материално и духовно, както и в личен план. Негрите били продавани от грубо в едно по-меко робство. Робството било съставна част от африканския начин на живот до такава степен, че робите били всъщност пари за африканската икономика. На други места златото и среброто служили за пари, а в Африка – робите...
Личната употреба на робски труд в Американския Юг е обект на сериозно изкривяване. Негрите били роби на племенните си вождове в Африка или затворници-роби на други племена. Паричната единица в черна Африка бил човекът, робът. Негърът се преместил от особено тежко робство, което включвало канибализъм, до едно по-меко по форма робство. Много е казано за ужасите на робовладелските кораби, повечето от които били лоши, но е важно да помним, че робите били ценна стока и следователно собственост, към която са се отнасяли внимателно. През 1847 г. член на канадска законодателна комисия докладвал, че ирландските имигранти са транспортирани на кораби, натоварени с двойно повече пътници, отколкото корабът би могъл да побере – натоварени между палубите с твърде малко вода и храна и в състояние “толкова лошо, колкото е търговията с роби”. Състоянието на ирландските имигранти при пристигане било далеч по-лошо от това на робите. Те нямали господар, който да ги храни и облича и да им дава подслон. Ирландците се преместили от полуробството в Ирландия до свободата в Америка само няколко години преди негърът да получи свобода. Само след век и четвърт, или дори по-малко, ирландците са водеща сила в Съединените щати, а негрите остават в най-долната прослойка. Основната разлика между ирландеца и негъра не е цвета, а характерът. Негрите изискват повече помощ, т.е. повече робство и робски грижи, а също така разискват прекалено много за страданията си. Вместо това ирландците са гледали към настоящето и бъдещето и са помогнали за оформянето на Америка. Това е значителна разлика, която не може да бъде напълно обяснена с цвят или околна среда. Китайците също са дошли в Съединените щати при много трудни обстоятелства и също са ги победили.
R.J. Rushdoony, Politics of Guilt and Pity (Fairfax, VA: Thoburn Press, [1970] 1978), pp 3-4, 19, 25.

Fourth, still another form of masochism is "burden-bearing." The burden-bearer will play the role of public saint in order to atone for private guilt. The more unpleasant the public role, the more desirable its function for purposes of atonement. As a result, the guilty rich will indulge in philanthropy, and the guilty white men will show "love" and "concern" for Negroes and other such persons who are in actuality repulsive and intolerable to them....
The development of a good conscience and a Christian culture is thus an important aspect of the Christian life.
A contrary development is increasingly in evidence in the Western world, and especially in the United States, i.e., the development by systematic indoctrination of a bad conscience. The political cultivation of guilt is a central means to power, for guilty men are slaves; their conscience is in bondage, and hence they are easily made objects of control. Guilt is thus systematically taught for purposes of control. Several instances can be cited readily. For example, the white man is being systematically indoctrinated into believing that he is guilty of enslaving and abusing the Negro. Granted that some Negroes were mistreated as slaves, the fact still remains that nowhere in all history or in the world today has the Negro been better off. The life expectancy of the Negro increased when he was transported to America. He was not taken from freedom into slavery, but from a vicious slavery to degenerate chiefs to a generally benevolent slavery in the United States. There is not the slightest evidence that any American Negro had ever lived in a "free society" in Africa; even the idea did not exist in Africa. The move from Africa to America was a vast increase of freedom for the Negro, materially and spiritually as well as personally. The Negroes were sold from a harsh slavery into a milder one. Slavery was basic to the African way of life, to the point that slaves were the actual money of the African economy. Elsewhere, gold and silver served as money; in Africa, it was slaves....
The private ownership of slave labor in the American South has been the subject of extensive distortion. The Negroes were slaves to their tribal heads in Africa, or prisoner-slaves of other tribes. The monetary unit in black Africa was man, the slave. The Negro moved from an especially harsh slavery, which included cannibalism, to a milder form. Much is said about the horrors of the slave ships, many of which were very bad, but it is important to remember that slaves were valuable cargo and hence property normally handled with consideration. A Canadian legislative commission member in 1847 reported that the Irish immigrants were being transported on ships loaded with twice as many passengers as the ship should hold, huddled down between decks, with too little food and water, and in conditions "as bad as the slave trade." The condition of the Irish immigrants on arrival was far worse than that of slaves: they had no master to feed and clothe them or to provide shelter. The Irish moved from semi-slavery in Ireland to freedom in America only a few years before the Negro gained emancipation. After a century and a quarter, or less, the Irish are a leading power in the United States, and the Negroes remain on the lowest strata. The basic difference between the Irish and the Negro has not been color: it has been character. The Negroes demand more aid, i.e., more slavery and slave-care, and dwell on their sufferings. The Irish have instead looked to the present and future and helped shape America. It is a significant difference that cannot be explained altogether by color or environment. The Chinese also came to the United States under very difficult circumstances and similarly overcame them.
R.J. Rushdoony, Politics of Guilt and Pity (Fairfax, VA: Thoburn Press, [1970] 1978), pp 3-4, 19, 25.