Вангелизацията като национална доктрина
Петър МАРЧЕВ*
България е езическа страна. Има ли някой желание да оспори това? Ами влезте в неделя в полупразните храмове, после надникнете в препълнените чакални на всевъзможните биоенерголечители, екстрасенси, врачки, ясновидки, гадателки, астроложки, контактьори, откровени магьосници и прочие съвременни шамани. Чия е вината за това потресаващо духовно невежество? Явно вездесъщата Държавна сигурност здраво е поработила и в духовната област. И, както обикновено, се е престарала. Така че вече повече от 15 години Българската православна църква не може да стъпи на краката си. Нито пък вероучението успя да влезе в българските училища. В това отношение дори зловещата "Секуритате" на Чаушеску беше по-толерантна. Но думата ми беше за друго, за т. нар. "интелектуален елит" на България,
който по принцип е призван да води народа ни. И тук не става въпрос, че в националната ни литература няма книги като "Quo vadis" да речем... Къде ти! Просто религиозно-мистичният опит на българския интелектуалец се изчерпва с някое и друго посещение при Ванга. И всички са убедени, че са били в общение с "пророчицата, светицата" Ванга. И не само те, наскоро една позната се завърна от черквата в Рупите; на врата й се полюшваше сребърно медальонче - не с образа на Богородица, а на... Ванга! Това вече ми дойде в повече...
Ето какво разказва племенницата на "пророчицата" - Красимира Стоянова: "Била съм 16-годишна, когато веднъж в нашата къща в Петрич Ванга ми заговори. Само че това не беше нейният глас, не беше дори и тя, а някакъв друг човек, който говореше чрез нейните уста. Думите, които чух, нямаха нищо общо с разговора, който водехме преди това, все едно че някакво друго лице се намеси между нас. Чух: "Ето, ние те виждаме." Вкамених се от уплаха. Малко след това Ванга въздъхна и каза: "Ох, пуснаха ме силите"... Разказах й какво съм чула, а тя повтори: "О, това са силите, малките сили. Но има и големи, те са им началници. Когато решат да заговорят през моята уста, става ми лошо и после съм омърлушена през целия ден..."
Ето и още един подобен случай със старозагорката Теодора, "ясновидката на Берлускони"; вижте нейната изповед: "Магьосницата - така наричат в Италия българската ясновидка Теодора Стефанова... Гласът й е нежен, изглежда плаха и крехка и никой не би предположил, че притежава свръхестествени способности. Но само след миг ставаме свидетели на някакво преобразяване. Изражението на Теодора се променя, очите й се уголемяват и стават студени и безизразни, гласът й звучи по-различно, тя цялата започва да излъчва неподозирана до този момент сила." "В такъв момент ставам друг човек. Това е необичайно състояние, от което страдам. Губя контрол над себе си. Ставам инструмент на "нещото" в мен. Гласът ми изрича чужди думи, казвам това, което друг иска да каже. Мъчителен процес! Понякога, като сгреша, извънземното ме упреква, разярява се и често ме наказва", казва тя.
Явно и в двата случая става въпрос за обсебване от бесове, от демонични сили. Така че погледнат от православна гледна точка, "случаят Ванга" е ясен. При цар Борис-Михаил започва евангелизацията на българския народ. По време на 55-те години "обществено служение" на Ванга от 1941 до 1996 г. пък протича обратният
процес - на деевангелизация (или Вангелизация) на България. Фактите в подкрепа на подобно твърдение са много и са общоизвестни: още в самото начало на "кариерата" на Ванга при нея е ходил за съвет самият цар Борис III; публична тайна бе близкото приятелство между врачката и Людмила Живкова, Тодор Живков също се е съветвал с Ванга, преди да вземе важни решения, да не изреждаме имената и на всички фенове на петричката врачка от новия политически елит от ерата на демокрацията. Ще спомена само, че на нейното погребение през 1996 г. целият този елит й се поклони воглаве с тогавашния президент Ж. Ж. Печалният ефект от нейната дейност е, че докато в България обикновеният народ в делничните си теготи и болежки поемаше пътя към Петрич, полските пани и панове в подобни ситуации се обръщаха с лице към църквата.
Вече 10 години Ванга я няма. Но вангияните или вангелистите - наречете ги както искате - са тук. Поне веднъж в годината те ходят на поклонение в нейната черква на Рупите, четат култовия вестник "Феномен" и "Диагностика на кармата", купуват книгите на Ернст Мулдашев... Освен това, преселвайки се в отвъдното, Ванга ни завеща и един куп свои "наследнички". Вярвам, че добре си спомняте случая с онази видна контактьорка, която преди 13 години успя да омае и Генералния щаб на Българската армия и го убеди войската да копае в несвяст царичинската дупка, за да търси някакво мистериозно нещо. Да не говорим пък за култовия телевизионен "Канал 2001", от чийто ефир се надпреварват да съветват и ръководят изтерзания български народ една дузина доморасли махленски вещици...
И ако споменатите дотук факти са само "частни случаи" на духовно невежество, ето един впечатляващ пример за реабилитация на българския неопаганизъм на ниво министерство. На миналогодишната Международна туристическа борса в Берлин тогавашното ни Министерство на културата и туризма в лицето на министър Нина Чилова се опитваше да наложи новото туристическо лого на България. Вероятно с тази цел всички по-високопоставени гости на българските презентации, в това число и ние, журналистите, получихме по една торба с дарове: тениска, шапка и цветни дипляни с логото. Но по-любопитното бе, че в тази торба всеки намери и едно копие от т.нар. бронзова розета от Плиска, известна и като "звездата на магите" - окултен атрибут на прабългарските шамани! Ако все още недоумявате като какво представлява тази розетка - включете си телевизора и ще я видите на врата на младия депутат от "Атака" Димитър Стоянов. А и по вратовете на другите "атакуващи" националисти, които кой знае защо отъждествяват "национално" с "прабългарско"...
И все пак черешката на тортата постави президентът Георги Първанов, който на 11 март т.г. отличи "феномена" Вера Кочовска с Почетния знак на президентството! С което легитимира българския неопаганизъм и го издигна в ранг на официална религия. Ами така де - дядо ти Максим да не би да е излекувал някого от ишиаса му или пък има трето око?!
Може да ме наречете всякакъв, но въпреки всичко аз съм оптимист. Защото е повече от очевидно, че в лицето на президента политическата ни класа, пък и нацията бележат един обнадеждаващ напредък - от "научния атеизъм" към признанието "абе има нещо". С това темпо току-виж след десетина петилетки пак се християнизираме. Дано само да е преди второто пришествие...
* Авторът е журналист от Казанлък
(с) вестник "Дневник"
|