Алчността важи само в света на обикновените дела. Да пътува в тази ужасяваща самота на неизвестното, човек трябва да има нещо повече от алчност: любов. Човек трябва да обича живота , интригата, мистерията. Човек се нуждае от неутолимо любопитство и безкрайна смелост.
— Дон Хуан Матус

“Питай ме каквото искаш! Каквото искаш питай.” – заявил Карлос Кастанеда, който стоял срещу младия си ученик в ресторант в Лос Анжелис чакайки да им сервират обяда.
Ученикът нервно въртял салфетката си в скута, огледал се наоколо дали някой не слуша, след което тихо прошепнал въпроса си: “Как мога да имам интимна връзка и да правя Тенсегрити?”
“Аха, аха, аха.” – се засмял нагуала. “Въпросът за един милион” – пошегувал се той ухилен до уши. “Какво те кара да мислиш, че си готов за това?”
“Готов?”- попитал ученикът. “Ами, защото искам да имам, желая да имам, немога да спра да се заглеждам в момичета. Освен това вече от известно време правя магическите движения, храня се добре, мога да се издържам сам, имам кола и добра работа. Сега искам приятелка.”
“И за какво ти е приятелката?” – попитал нагуала. “Какво очакваш от нея да направи, да донесе в живота ти?”
“Ами, мога да споделям с нея идеите си и тя ще ме обича безусловно, ще бъде красива и ще ми носи сексуално удовлетворение.”
“Аха, разбирам," – казал нагуала запазвайки една ръка дистанция от масата и облягайки се на облегалката на стола. “Извини ме, че ще кажа това, приятелю, но ми се струва, че ти искаш нещо повече – повече от всичко и най-вече да ти бъде обръщано повече внимание. За мен това звучи сякаш искаш да се впуснеш в неизвестното с алчност... Силно нещо е това алчността... алчността ще те отведе само към известни пътища – например в твоя случай, какво се случи с предишните ти приятелки?”
"Ами нагуал, знаеш как е, изморихме се един от друг.”
“Вие сте се изтощили взаимно, за да си задоволите нуждите. И когато си приключил с тази приятелка си направил това, което дон Хуан ми каза, че аз съм правил – просто си я заменил. Дон Хуан казваше, че сякаш сваляме главата на любимия си и я заменяме с нова. И това правим отново и отново, обвиняваме другия човек за нашите нужди, алчност и никога не поглеждаме към себе си.
“Но дон Хуан ми каза, че има нещо по-велико от алчността: любов. Магьосниците от неговата линия са приемали интимните връзки много сериозно. Те са гледали на тях като на енергийни съюзи, които са резултат от възнамеряване и внимателна подготовка. Тези магьосници са правили сталкинг като са създавали пълен лист на техните идеи и очаквания за взаимоотношенията, особено на тези с най-близките им хора.”
“Ще ти кажа нещо друго, което дон Хуан ми каза,” – прошепнал нагуала облягайки се към масата. “Погледни към този, който те е учил да обичаш.”
"Който ме е учил да обичам?”- попитал ученикът.
"Погледни кой си имитирал в идеите му за обич. Майка си? Баща си? Как върви спомнянето ти? Разглеждал ли си живота си с баща ти?”
"Да открил съм вече много неща, по които приличам на него. Той ми е дал любовта към науката. Същевременно той беше като цар на семейството, а майка ми предимно беше на негово разположение.”
"Аха! И сега ти търсиш да намериш някой, който да изиграе същата роля с теб. Ами майка ти? Разглеждал ли си живота си с нея?”
"Не точно, не. Тя беше винаги на разположение, така че аз не и обръщах много внимание. Мисля, че винаги съм я взимал за даденост.”
"Чудесно признание. Това е добро място за начало, да си признаеш че не си обръщал особено внимание на някой. Разглеждайки връзката си с майка ти и с това какво си наблюдавал във връзката й с баща ти, ще те постави в прекрасна позиция да поемеш отговорност за това с какво допринасяш за една нова връзка, вместо просто да изброяваш това какво искаш другия да ти донесе във връзката.”
"Това означава ли, че не трябва да имам връзка докато не си изясня всичко това?” – попитал ученикът клатейки с глава. "Това би отнело цял живот!"
"Да най-вероятно ще отнеме," – подсмихнал се нагуала клатейки се напред назад със стола си. "Това е истинска войнска задача. Моята препоръка е да се впуснеш в тази задача без да оставиш необърнат камък. Това е твоята подготовка."
Ученикът бил тих оставяйки тласъка от това знание да се уталожи.
"Искаш ли да знаеш последното нещо, което дон Хуан ми каза на тази Земя?” – нагуалът казал: "'Надявам се да намериш любов.’ – това беше лична шега с мен. И същевременно беше най-сериозното нещо на света.”