сестро в Господа!"съкилииничка" по изпитания!
ще направя една опасна аналогия,но мислям,че в момента е полезна за нашата конкретна цел.
имам прадвид Божията любов към човека от от другата страна любовта между мъж и жена...тоба е една аналогия която се използва в Библията.
в стария завет Израел е невярната жена,но небе сния и Съпруг не може да забрави предишните щастливи дни...Еремия 2:2
Иди та прогласи в ушите на ерусалимската дъщеря, думайки:
Така казва Господ: Помня за тебе
Милеенето ти, когато беше млада,
Любовта ти, когато беше невеста,
Как Ме следваше в пустинята,
В непосята земя.

Израел е сиромашката невяста,безпризорната съпруга,която Любомия я намира изоставена край пътя и я облича и я накитва и я прави превлекатаелна,а тя пак го предава...

Църквата е Христова невяста в новия завет,която той толкова обича,че не понася "петно или бръчка" по нея.

какво иска да потчертае тази аналогиоя?
lюбовта,поради собствената си природа не е обикновенна доброжелателност,която поняся всичко друго освен страданието на обичания обект.това е противопложния полюс на любовта!

когато се влибим в една жена спира ли да ни е грижа дали е чиста или мръсна.чесна или нечесна...
не почва ли точно тогава да ни пука за нея?
коя жена счита за признак на обич у някой мъж,че на него не му пука как изглежда тя?

любовта може да обича дори когато красотата е изгубена,но не и защото е загубена.
любовта може да прощава недостатъците и да продължава да обича,но не може да спре желанието си за тяхното премахване...
любовта прощава,но не извинява...
любовта се задоволява с малко,но изисква всочко...

Ни християните искаме Любящ Бог - имаме Го!

а, за църквите не си права от "другата" страна.
монетата винаги има две лица и никои не я нарича "лицемерна" и я харчи по пазарите...