това го прочетох в друг форум и ми направи впечатление не съм го писал аз.

ОРИС

На българите сложната съдба
ме вика по света. И аз отивам.
Не суета ме кани. Не молба,
а жълтата им орис мълчалива.

На всички не прощавам! Нека тях
ги мъчи още дълги дни и нощи
библейският изконно-срамен грях:
убийството! И нека молят прошка!

За другите си мисля засега,
по пустата чужбина разпилени.
Гнети ги неизказана тъга.
Най-топлите им къщи са студени.

Веднъж ме видят, сетне канят пак,
навярно в утешителна измама
у мене виждат бащин праг,
покрит от стъпки и от лятна слама.

Кръстосват търпеливото поле,
при първата си севда се поспират,
забравят, че съдбата ги прокле
с принудата от тях да емигрират.

Във този страшен и безбожен свят,
където всички вери се зачеркват,
те още търсят да се приютят
под купола на българските черкви.

И всяка нощ един обратен път
им маха със череши и тополи.
Но те не могат да се отзоват,
наяве и насъне те са болни.

Here’s my heart, O take and seal it,
Seal it for Thy courts above.

Редактирано от muntzer2 на 23.08.06 18:13.