Каква добра идея, да поговорим малко за Достоевски.

Нека тези, които не са го чели, да бъдат така добри да си запазят бръщолевенията, докато прочетат нещо от големите творби на този автор.

"Професията" на София Мармеладова Е заклеймена от автора.

Но мисля, че целта на автора не е била да покаже в нейно лице еталонния християнин. Разбира се, от нашата висока (и високомерна често) позиция можем да кажем, че София не е влязла в пълнотата на вярата и Завета, че даже не е вярвала, че Бог има План за нейното тотално отдалечаване от греха и преобразуване на живота. За сметка на това, тя е един пластичен и реалистичен образ, без идеализация. Нейната вяра, разбира се, е основана на частично познание, която я поддържа все пак до такава висота, че Разколников е поразен в нея от голямата пропаст между духовно-душевно от една страна и плътско от друга. Началото на неговото преобразяване е именно запознаването с душевността на София, след като той предварително знае всички компрометиращи неща на живота й. Именно необяснимостта на този факт е, което разглобява логичната машина на неговото демонизиране.