Re: ЗА СВЕЩЕНОТО ПРЕДАНИЕ / Религия и мистика / Християнство

Свещенното Писание е с проследим източник - това са делата на Божиите мъже, както и на самия Господ Исус Христос, записани от самите тях или от очевидци и последователи. А доколко са проследими многобройните митове и легенди от т.н. "Свято предание"? Много лесно е да се каже "Попът трябва да размахва кандилото за да изгонва дяволите, защото така ни е завещано от Преданието." - но кой и кога е въвел тази Старозаветна по характер практика в Новозаветната църква? Защо Православната Църква не поеме Историческата отговорност да впрегне историци, лингвисти и археолози, които да изследват кога, чрез кого и защо са въведени разните странности и отклонения от манталитета на Първата църква, заради които тя получава заслужени доктринални критики от страна на Протестантството ?

Добре е да има Свято предание - до края на четвърти век, когато окончателно е приет Библейският канон, църквата се развива изключително на основа катехизис (устно поучение), но не е ли логично така приетият Канон да отразява едно ЕДИНСТВО НА ПИСАНИЕ И ПРЕДАНИЕ? Как така никой не устиска да вкара тогава в Канона книги които да поддържат обожествяването на майката на Исус, допълнителното включване на светии като посредници между Бога и човека, иконо-идолопоклонство, идеята църква=храм, както и други тенденции, които постепенно израстват до съвременната си извратена форма.

И така, съществуването на Свято Предание, не значи да се разхайтим в духа и да почнем да следваме "Бабешки митове", според 1Тим4:7

Заповедта да пазим предания, даже и да има предвид някакъв вид чист катехизис (а не преразказани старозаветни и новозаветни неща, по късно компилирани в книгите на Свещенното писание), не значи шапка на тояга.

Относно спазването на дни и празници, не забравяйте, че за нас протестантите, всеки ден е ден на възкресение=Великден. Ние не сме Християни за два дена в годината. Ако се е решило да се спазват два дена свързани със Рождението и Смъртта/Възкресението на Исус, добре, ще спазим традицията, но това няма сакрално значение за нас.

Не е гаранция че чрез т.н. "Свято предание" ще се изтълкуват правилно мъчните неща от Писанието. А какво да кажем за хилядите места, особено сред Старозаветните пророци, които и до сега чакат своето тълкувание? (пр. Езекиил например!) Значи трябва да се чака доразвиване на Преданието?

Разбирането на Писанията е свръхестествен акт първо на първо - предмет на Божие откровение. Това, че ще четеш нечии тълкувания не е гарант за собственото ти проумяване.

След като Преданието е послужило за Канона на Писанията, защо продължава едно свое развитие извън характера на (Новозаветните) писания?

Разбира се, ние протестантите искаме автентичност на вярата и затова ще отхвърлим митовете, порочните практики и традиции на Преданието.

А Доктрината на Триединството е Библейска доктрина, тя се извлича от Писанията (макар и не толкова очевидно - за нейното формулиране много са се потрудили Тертулиан, Ориген и др. Това не значи, че творбите на тези автори трябва да се приравняват на Новозаветните.

И никак не сме се поклонили пред Лутер, Калвин и сие, напротив, ние ги разглеждаме в пълнота и критично, наред с Тертулиан, Ориген и т.н.

Редактирано от drago1 на 11.08.06 18:45.Редактирано от drago1 на 11.08.06 18:46.Редактирано от drago1 на 11.08.06 18:47.Редактирано от drago1 на 11.08.06 18:54.