|
Предизвикваш ме към разговор, който обикновено водя спонтанно или "на четири очи". Не искам да разкривам подробности, ясно е, че на човек са нужни дълги години и особен път, за да се добере до такава трактовка. Плюс това моят път е философията, а твоят - навярно нещо съвсем друго. Върху екзистенциални откровения по принцип се размишлява в самота, "в тъмната стаичка" или в другоизмерност на пребиваването (като при Никодим; но и на него Господ му се учудил, че въпреки откровенията, не си спомня и пак досадно пита!). Както и да е, да вървим поред:
Обясни ми моля те, като докажеш, как се връзва това с третото око.
Там е "мястото" на Битието, там правиш непосредствената връзка с Бога, там се раждаш за творческия принцип. Центърът на огъня, агни (или аджна) чакра, ясновиждащият център, Е-центърът - все различни наименования на едно и също нещо. Индусите го описват като "цвят - мастиленоСИН". Това е цветът на индивидуацията. Цялата ни цивилизация развива този център - духовно раждащото, творческото начало. Това е, впрочем, центърът на мисълта, грубо казано. Гностиците (вкл. есеите, при които се е учил Иисус) го наричат символично "Отец" - т.е. от-Е-центъра, между очите). Центърът на Аз-а, на Самосъзнанието: Аз и Отец ми едно сме. Сбиращият всичко в Едно, Единородният от Отца, а не просто Първородният от Авраама, Исаака и Иакова (Още преди Авраама, АЗ съм!). Хората, живели по онова време са нямали още самосъзнание в съвременния рационален смисъл на индивидуация. Самостойният индивид е бил нещо непознато за тогавашните условия, всичко се е обяснявало чрез- и извиквало властовото посредничество на Бога, сиреч на могъщ авторитет извън теб. Кръстната жертва на Голгота предизвиква истинска революция на синьото, сиреч на Син-овността, при това революция не само в религиозен смисъл. Впрочем, виж този постинг:
Ще продължа след малко...
Трябва да се мисли за изначалното-битие от следата насетне, а не обратно.Редактирано от филocoфeн на 03.08.06 18:48.
|
Re: Пролог към The BiBLE [re: Mancho_]
