Истината не е моя, нито правотата е нещо от мен. Истината както знаеш е единствена, това не е причина да се гордея или да се имам за нещо повече от всеки друг. Ако аз имам етикет ”православен”, а ти ”християнин”, това просто нищо не значи. Нито аз съм нещо повече от теб, нито ти от мен. Защото трябва да бъдем по СЪЩЕСТВО православни християни. А това не е написано в някакъв документ или нещо такова. Не разбираш ли, че нямам никакво основание да се превъзнасям над когото и да било? В такъв случай как мислиш? Нима нямам някакво (макар и ограничено) виждане кога ме котка лукавия и кога не?

Аз не съм човекът, който е изучил Православието (което е синоним на Християнство) докрай. То не може да се изучи докрай. Аз съм търсещ човек и това, което се уча, е да разпознавам Божията воля, която се проявява в Църквата. Православието е именно Божията истина и благодат. Ако аз не мога да ги разпознавам, значи не познавам Православието, не познавам Бога, значи не съм християнин.

Точно поради това, че наричаме Божията съвършена истина и Неговата благодат с името Православие, ни дава основание да четем Библията именно в светлината на Православието. Ако ние не разбираме правилно нещо, то грешката не е в Православието, а в нас. Т.е. ако ме обвиняваш в ерес, то значи греша според теб спрямо Православието.

Както казах - аз съм търсещ човек, който се учи да разпознава Божиятя воля. Не мога да приема подхода ”наливане на нещо в главата”. Това не е Божият път. Ако искаш да ми бъдеш от полза в духовен смисъл, дай да търсим заедно. Защото Божия воля е тези, които вярваме в Христос, да бъдем съгласни помежду си в Божия Дух. Да търсим, бидейки съгласни в Духа. По този начин се разкрива Божията воля, това е начина да бъдем в Църквата.

И така, ако Бог не благоволи в това, в което вярвам, аз трябва да съм готов да го зарежа. Ако Бог не желае да имам икони и всичко това, с което съм навикнал, аз бих ги махнал. Бих се разделил изобщо с това, което вие наричате институцуия и човешки наредби в Православната Църква. Това с други думи означава, че трябва да съм готов да плюя на целия си живот и на всичките си представи и нагласи за света, ако Бог би благоволил в това. Понеже в такъв случай не тези мои представи ще са Божията истина.

Виж с колко неща мога да се разделя, ако не са по Бога. А ти готов ли си да се разделиш примерно с идеята, че Калвин и Лутер са вършили угодното на Бога, ако в действителност Бог не благоволи в тяхното дело и то не устои на Божия съд?

Аз предлагам - нека изпитваме нещата внимателно. Нека търсим общия дух между всички нас, които вярваме в Бога, който общ дух е съгласен със Светия Дух. Нека не ние налагаме дори в незначителното как трябва да се вярва, нека бъдем истински Христови ученици, послушни на вярата.