|
Искам накратко да разгледаме този твой постинг:
В отговор на:
В Стария Завет всички починали са отивали в ада. Лоното Аврамово е било част от ада, което е било отделено от мъката по Божия милост.
С Новия Завет настъпва съществена промяна – праведниците /душите им/ отиват в рая, а грешниците – временно в ада, до Второто пришествие и Възкресение на мъртвите и Страшния съд. Новия Завет означава и нов ред след смъртта, който е даден от Светия Дух на Църквата в Църковното Предание.
Знам за някои протестанти, че мислят по подобен начин. Аз имам определени резерви. От гледна точка на Писанието за тази теза се опира до
- притчата за Лазар и богаташа (т.е. прави се извод че старозаветните светии били в ада ама ама не в мъки,
- Петровите послания (дето Христос отишъл в ада да проповядва благовестието на старозаветните светии, което не го вярвам, и което някои протестантски пастори изясняват че било за да се спасят тези светии щото те още не вярвали в Исус, а нали само с вяра в името на Исус се спасяват хората ... )
- това дето Павел казва, че Христос слязал до по-долни места в земята и пленил плен (това се интерпретира дето старозаветните светии били издърпани от ада в рая),
- случката на кръста - днес ще бъдеш с мене в рая (това за новозаветните светии дето отивали в рая директно)
- Евреи 12:1 - дето сега сме заобиколени от облак от светии на небето (значи сега всички светии са в рая)
- Многократни референции в откровение, които обаче може да се разглеждат и символично.
Значи от тези референции в писанието според мен не може еднозначно да се определи точно какво става след смъртта. Според мен тука вече се опира до авторитет на Божии пророк да каже ако му се открие нещо. За православните авторитет са отците, в което не ги виня, но всичко трябва внимателно да се изпитва и ако не е ясно да се изчака докато се изясни (ако се изясни въобще).
В отговор на:
По Предание душата три дни пребивава на земята и после шест дни разглежда рая, а до 40-тия ден разглежда ада.
За това Писанието нищо не споменава, което не означава, че не е вярно. Пак въпрос до авторитет на Божии човек. За мен лично тоз въпрос не е от съществена важност за моята вяра в Бога, нито пък е част от блаженната надежда за възкресението и новата земя.
В отговор на:
И на тоя ден застава пред Бога за временен съд.
За този временен съд Писанието не говори изрично. Стиха, който казва че на човек е дадено веднъж да умре и после настава съд, не специфицира кога точно се случва този съд. Определено обаче не се говори за няколко съдебни процеса да го наречем.
В отговор на:
Църквата се моли за починалите християни в ТРЕТИЯ ден /вспомняйки тридневното възкресение на Христос/, в ДЕВЕТИЯ ден да влезе починалия в една от 9-те степени на Божиите угодници, и в 40-ТИЯ ден да се възнесе в небесните селения, както се е възнесъл и Христос и когато се решава временната участ на душата.
Това е практика незаписана в Писанията. Лично аз имам против това да се молим за починали християни. Хората ще бъдат съдени по делата си (които пък свидетелстват за това дали е имало вяра или не), когато са били живи. Писанието не отменя това и не говори за оказване на влияние от страна на светиите които се молят за тях. Ако беше така апостолите сериозно щяха да наблегнат на този момент в поученията си. Те не го правят - следователно имаме апостолско основание да поставим сериозно под въпрос тази практика. Нали?
В отговор на:
Ако душата е осъдена на мъка в ада, може да облекчена или спасена по молитвите на Църквата и живите близки, чрез панахиди и добри дела в името на починалия.
С тази практика се обезсмисля цялата духовна борба, която водят християните на земята, а именно да се намерят в Христос, без да имат за своия правда онази която е от закона (добрите дела) а онази, която е чрез вяра, по благодат, която очиства сърцето и дава плопдове на покаяние сетнината на което е вечен живот. Забележете, че за молитвите на умрелите Писанието не говори че имат някаква сетнина - за сетнина (т.е. за последствия за вечен живот) се говори единствено за вярата и делата на тези, които се освещават в Христа.
Сега виждам, че поучението за съда / смъртта на Православните не се различава съществено от това на католиците. Разликата е в това, че католиците намесват и чистилището, което Православните ни спестяват, но за сметка на това концепцията за изваждането от ада / чистилището на неосветените човеци е едно и също. Това учение е противно на здравото евангелие и по същество е езическо - до колкото знам древните китайски свещенници са правили подобни неща в миналото, където хората са им плащали да се молят за изгубените души.
Не е случайно, че Евангелието ни съветва да стоим в истината и да се укерепваме и утвърждаваме.
Редактирано от beseecher на 10.07.06 10:21.
|
Един малък анализ [re: Tимoтeй]
