Разбойникът отдясно не е бил изпитван на т.н. частен съд, а е преминал директо в Рая.

"Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот." [От Иоана свето Евангелие, 5:24]

Препоръчвам нав всеки да прочете едно изключително интересно четиво"Беседи за живота след живота" на Арх. Серафим Алексиев. За съжаление, имаше го в интернет на сайта на т.н. старостилци, но те от прекалена ревностскриха скриха достъпа до тия беседи. Все пак, ето нещо, което се запази - щеше ми се четивото да е по-кратичко, но в същност не е толкова дълго, имайки в пред вид разяснителността, която може да принесе. :

В словото Божие се говори ясно и определено за два живота (1 Тим. 4:8), за две умирания (Откр. 20:14) и за две възкресения (Иоан 5:28-29; Откр. 20:6). *

Двата живота са: първият – земният, временният живот, който сега живеем, а вторият – задгробният, вечният живот, в който се влиза през вратата на смъртта. Всички живели по земята – и праведни, и неправедни – отиват в задгробния свят, като разбира се, има огромна разлика в задгробната им вечна съдба (Мат. 26:46; Лука 16:22-23).

Двете умирания са: първото – земната смърт, сполетяваща всекиго и поставяща край на земното съществуване, и второто – вечната смърт, която, за разлика от земната, представлява пълно умиране за благодатта на Св. Дух и вечен печален живот в мъки. Тая вечна смърт, наречена още втора смърт, е дял само на богохулниците (Марк. 3:29) и на упоритите в неразкаяността си грешници, противещи се на Бога и на вярата в Него. Докато всички умират телесно, не всички умират духовно. Умиращите с вяра в Христа и особено умрелите за Христа се избавят от втората смърт (Откр. 20:6), т.е. от вечната гибел. Това тяхно избавяне от втората смърт зависи не само от Божията благодат, но и от тяхната свободна воля. Те са живели праведно, затова няма да дойдат на съд и да бъдат осъдени на вечни мъки, а ще минат от смърт към живот (Иоан. 5:24).

Двете възкресения са: първото – възкръсването на душата за духовен живот чрез вяра в Христа, докато още живеем в тялото (Еф. 5:14). В това възкресение взимат участие не всички човеци, а само ония, които от все сърце повярват и които чрез тайнствата на Църквата получават благодатта, укрепваща ги в духовния живот; и второто – възкръсването на телата на всички живели по земята, което ще стане при Второто Христово пришествие, когато всеки ще получи заслуженото според делата си.

От казаното се вижда, че докато двата живота са неотменим дял на всички човеци – и праведни, и неправедни – с двете умирания и с двете възкресения не е така. Всички минават през първата смърт, но не всекиго застрашава втората смърт. Тя е само за неразкаялите се грешници. Всички ще участвуват във всеобщото възкресение, т.е. във възкръсването на телата. Но в първото възкресение, т.е. във възкръсването на душата за вярата в Христа, което става и трябва да стане преди настъпването на телесната смърт (Кол. 3:1), не всички взимат участие. Някои се противят на вярата съзнателно и упорито (2 Тим. 3:8). Затова е казано: “Блажен и свят е онзи, който има дял в първото възкресение; над него втората смърт няма власт” (Откр. 20:6).

В своето тълкуване на Откровението (гл. 20, стих 5-6) св. Андрей Кесарийски излага тъкмо това учение на Църквата, като казва: “От Писанието ние сме научени, че има два живота и две умирания... Първият живот... е нашият сегашен, временен, телесен живот; а вторият, при спазване на Божествените Христови заповеди, е обещаният на светците вечен живот. И умиранията биват две: едното е известната на всички временна смърт на тялото, а другото умиране е онази смърт, която се отрежда в бъдещето като отплата за греховете. Това е вечната смърт, или огнената геена. Знаем и разликата между смъртните люде: едни от тях трябва да избягваме... Това са онези, които със своите лоши дела си навличат преждевременно смрад и смърт. Другите пък са достойни за похвала; те са ония, които умъртвяват чрез Христа делата на плътта, съразпъват се с Христа и се самоумъртвяват за света (Гал. 5:24). Явни мъртъвци са онези, които не са се съразпънали с Христа и не са възкръснали с Него в кръщението, но пребъдват в мъртвилото на греховете. Те няма да оживеят с Него, докато не се свършат хилядата години, т.е. пълнотата на числото години, които ще изтекат от Неговото първо до Неговото второ славно пришествие..., но като родени само от земята, а не и възродени от Духа, те ще се върнат в земята. Смъртта им е начало на тяхното бъдещо мъчение. А онези, които участвуват в първото възкресение, т.е. в издигането над умъртвяващите човека греховни помисли и мъртви дела, са блажени, защото втората смърт, т.е. безкрайното мъчение, не ще има власт над тях (Откр. 20:6). Те ще свещенодействуват и ще царуват с Христа през хилядата години, до времето, когато ще бъде развързан сатаната и ще започне да прелъстява всички народи. Впрочем и тогава не ще се отнеме от тях (блажените) царството, но те ще го спечелят още по-сигурно и по-очебийно когато премине временното и настъпи вечното. Защото няма да мине много време от момента на развързването на дявола до неговото осъждане и наказване в геената... Понеже две са умиранията, трябва да се приемат и две възкресения. Първата смърт е телесната, изпратена като наказание за човешкото непослушание. Втората смърт е вечното мъчение. Първото възкресение е оживяване от мъртвите дела, а второто е претворяването на тялото от тленно в нетленно”.1

Споменатите 1000 години се използуват от много сектанти за подкрепа на лъжеучението, наречено хилиазъм. Трябва да отбележим обаче, че хилядата години тук са едно символично число, определящо, съгласно символичните образи на Апокалипсиса, пълнота от време, известна само на Бога, а не някакви си календарно измерени и уточнени по брой 1000 години, както съвсем погрешно учат хилиастите, осъдени още на II Вселенски събор като еретици. Точно така и за спасените измежду израилския народ люде, отбелязани с Божия печат, е казано, че броят им възлиза на 144 000 – точно по 12 000 от всяко коляно (Откр. 7:4-8). За всекиго е ясно, че и тук се касае за символично число. Не може да се смята, че само 144 000 ще бъдат спасени, и то точно по 12 000 от всяко коляно – ни повече, ни по-малко. Тук боговдъхновеният автор също борави със символи, изразяващи мистичната пълнота, а не определящи някакво точно число на спасените.

Такова е ясното и точно учение на св. Православна Църква по въпроса за двата живота, за двете умирания и за двете възкресения. В това библейско и светоотеческо учение се разбиват не само хилиазмът, но и редица други неправилни възгледи, едни от които отхвърлят изобщо живота след смъртта и заедно с това и учението за двете умирания и двете възкресения, а други изопачават истината за Живота след живота.

Ние не ще имаме възможност да разгледаме всички тия заблуди, а ще се спрем накратко на по-главните от тях.

Срещу църковното учение за двата живота, за двете умирания и за двете възкресения въстава особено енергично неверието, което изобщо отрича Бога, душата, безсмъртието и задгробния живот. Неверие е имало всякога, но то особено се е засилило в нашия век. Невярващите признават само един живот и едно окончателно умиране, след което, според тях, настъпвал завинаги край на човешкото битие. Без да спорим с невярващите, понеже вярата е въпрос на съвест, ще отбележим само, че в зависимост от вярата или неверието си човек определя своята етика на земята. Вярващият се старае да съобразява постъпките си с Божиите заповеди, защото знае каква страшна участ го очаква след смъртта за греховете му. От тия страхове невярващият се счита свободен, защото той си мисли, че със смъртта всичко се свършва. За него всичко е тук, на земята, затова той гледа тук да се нареди, тук да си поживее, тук да изпита всички възможни удоволствия. Отвъдното никак не го интересува, понеже за него то е несъществуващо. Вярващите пък поставят смисъла на съществуването си в отвъдния свят.

От тия две категории люде – вярващи и невярващи – трябва да отделим групата на неправилно вярващите в задгробния живот. Тези хора са едва ли не по-зле в духовно отношение от невярващите, защото отричащите Живота след живота, разтревожени от съвестта си, могат в даден момент да потърсят истинската вяра и чрез нея да намерят спасение. В същото време неправилно вярващите, смятайки, че са намерили “вярата”, не търсят истинската и в заблудите си погиват.

Тук ще разгледаме няколко вида направления на неправилна вяра.

На първо място ще спрем вниманието си на адвентистите, които имат съвсем неправилни схващания за двете умирания и двете възкресения. Те учат, че човек няма безсмъртна душа, че в часа на смъртта се прекратявали всички живителни функции; тогава преставало изобщо човешкото съществуване. 2 Възкресяването на умрелите било Божие благоволение, Божи дар за праведниците. 3 Отхвърляйки ясното и категорично библейско учение за двете възкресения, адвентистите смятат, че праведниците щели да възкръснат по-рано от грешниците (това било първото възкресение!), за да царуват с Христа в продължение на 1000 години и да съдят през това време сатаната и неразкаяните грешници. 4 Грешниците щели да възкръснат едва след свършването на “хилядата” години (това било второто възкресение!).

В изложеното адвентистко учение има редица заблуди и несъобразности, които накратко ще посочим:

1. Срещу твърдението, че човек няма безсмъртна душа, достатъчно е да напомним думите на Спасителя: “Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият” (Мат. 10:28). Нещо живо, което е невъзможно да бъде убито или унищожено, е несъмнено безсмъртно.

2. Срещу заблудата, че подир завършването на земния си живот умрелите уж не съществували (според едни), или спели (според други), ще припомним разказа на Иисус Христос за богаташа и бедния Лазар, които са представени и след смъртта си, че продължават да съществуват, и при това не като спящи, а като разумно разговарящи (Лука 16:24-31). Възражението, че това било притча, съвсем не помага на адвентистите, защото във всичките си притчи Спасителят говори неотменими истини!

3. Срещу лъжеучението, че до настъпването на хилядогодишното царство нямало в отвъдния свят ни праведни, ни грешни души и че едва след Второто пришествие и откриването на хилядогодишното царство праведниците щели да възкръснат, за да царуват с Христа през тия уж хиляда години и да съдят демонските сили и нечестивите човеци, ще кажем: според словото Божие веднага след смъртта си и след произнесения над него Частен съд човек отива в определеното за него съобразно с делата му светло или тъмно място (Лука 16:22-23; срв. Евр. 9:27). Следователно отвъдният свят е изпълнен с живи души, едни от които са в тъмнина (1 Петр. 3:19; 4:6), а други – в рая, дето не спят, а говорят (Откр. 6:10), или пеят (5:9), или възклицават с висок глас, думайки: “Спасението дължим на нашия Бог!” (Откр. 7:10). Ако в отвъдния свят не бяха живи душите на покойниците, как можеха да се явят на Тавор при Христовото Преображение пророците Мойсей и Илия и да разговарят с Христа за предстоящата Му смърт (Лука 9:31)!

4. Срещу произволното мнение, че праведни и грешни щели да възкръснат в различно време, ще изтъкнем две неща:

а) Христос казва, че праведни и грешни ще възкръснат заедно: “Всички (не само праведниците – в ск. м.), които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божи и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Иоан 5:28-29; сравн. Дан. 12:2). “А когато дойде Син Човечески в славата си..., ще се съберат пред Него всички народи, и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози (Мат. 25: 31-32).

б) Пита се: де са, според адвентистите, грешниците през тия 1000 години, щом не възкръсват заедно с праведните? – Те или спят, според едни адвентисти, или просто не съществуват, според други, понеже нямало безсмъртие на душата. Какво се получава? – Нещо съвсем несъобразно: възкръсналите праведници ще съдят или дълбоко спящи, или въобще несъществуващи грешници. След изтичането на хилядата години нечестивците щели уж да възкръснат за малко, само да чуят присъдата си и да бъдат веднага унищожени! Тия нелепости не могат да се обосноват по никакъв начин с библейски текстове, колкото и старателно последните да се нагаждат към предварително изработената неправилна картина.

Грешката на адвентистите идва от тяхното буквалистично разбиране на хилядата години. Свещеното Писание може да бъде проумявано правилно не като се държи за буквата или се подбират тенденциозно отделни текстове, а когато се разглежда даден текст във всеобхватен контекст и се държи сметка за духа на словото Божие. Последната книга на Библията – Откровението – не може да се тълкува без Евангелието. Иначе се явяват, както видяхме, изкуствени “противоречия” между Христовото благовестие и Откровението. Никъде в Евангелията не се споменава Христос да е учил за хилядогодишно царство, било на земята, било на небето! Той е проповядвал за Царството небесно, което, съгласно Архангелското благовестие, “не ще има край” (Лука 1:33). Сам св. Андрей Кесарийски съвсем ясно подчертава, че хилядата години не бива да се разбират буквално, а като символично число, което образно обозначава периода “от Въплъщението на Господа до появяването на антихриста”.6

Според православното учение първото възкресение е възкръсване на душата за духовен живот, а второто е възкресяване на тялото при Второто Христово пришествие. За вразумяване на адвентистите ще им напомним следните библейски истини: човекът е грешен както по рождение (Пс. 50:7), така и по личен живот. “Всички са под грях” (Рим. 3:9,23). Щом е така, човекът пред Бога е мъртъв, защото възмездието, що дава грехът, е смърт (Рим. 6:23). Ние се раждаме живи телом, но грешни и, следователно, мъртви духом. “Носиш име, че си жив, но си мъртъв” (Откр. 3:1) – четем в Откровението относно ония, които живеят само плътски живот. Единствено вярата в Христа и благодатта, давана в таинствата, могат да ни възкресят духом и направят живи членове на Царството небесно.

Това разбиране за духовното съживяване чрез вярата и благодатта, наречено първо възкресение, се потвърждава навсякъде от словото Божие. Според Спасителя, дошъл е вече часът, когато мъртвите духом ще чуят гласа Му, т.е. проповедта Му, и ще оживеят за благодатен, духовен живот (Иоан 5:25). Блудният син, върнал се при Бога, “мъртъв беше и оживя” (Лука 15:24). Св. Ап. Павел говори на колосяните, че докато били езичници, те били “мъртви в греховете”, а сега Бог ги оживил чрез Кръщението, като им простил всички грехове (Кол. 2:13; сравн. Рим. 6:9-11).

Човек и след първото си възкресение може пак да умре духом, ако се върне към предишните си мъртви дела и смъртни грехове (1 Иоан 5:16; Евр. 10:26-27). Само който устои в първото си възкресение, няма да вкуси втората смърт. Това значат думите: “Блажен и свят е, който има дял в първото възкресение; над него втората смърт няма власт” (Откр. 20:6).