Някои от характерните черти на сектите. Всяка прилика с монашеството е чисто съвпадение. Нека да заменим думата секта с манастир, за да видим дали манастирите са нещо нещо положително.

- Монологичност. В такава секта най-напред се обявяват за "дяволски" другите източници на информация (медии, родители, приятели), като се постига еднопосочност на въздействието.

- Подкопаване на съпротивителните сили. Често се използват физиологични механизми: лишаване от белтъчна храна, намаляване на часовете за сън. Тези неща, както и повторението на безсмислени словосъчетания и молитви прави човека силно внушаем.

- Създаване на собствена митология.

- Колективизъм. Въздействието се усилва многократно в колектив, където човек автоматично започва да копира "правилното" поведение от другите членове на сектата.

- Целево подбиране на аудиторията. В сектата ще влезе само този, който не получава удовлетворение от положението си в реалната среда. Тоест хора с разкъсани социални връзки, или с още неоформени такива.

- Контрааргументация. Лидерите на сектата предварително зареждат "паството" си с готови аргументи срещу евентуални критики.

Не бива да забравяме, че лидерът на такава секта невинаги е личност, желаеща да обсеби материалните ценности на членовете. Понякога той е истински враг на меркантилизма, живее бедно и аскетично, и наистина не се интересува от придобивки. Но е властна и харизматична фигура, която има непрестанна нужда от обожание, особена смес е от високо самочувствие и дълбоко спотаени комплекси.
Покрай него обаче, на по-ниско ниво, са разположени помощниците с меркантилни устремления, които контролират реда и финансите на организацията.

Новата ориентация на страната ни, предстоящото встъпване в ЕС, относителната обществена стабилност ще ни накарат да ревизираме дилетантската си мантра - "Всяка секта е зло". Има духовни общности, които не само не вредят на някои личности, но вероятно им дават това, което не могат да намерят другаде - стимул за живот и активност. Но диференцираният подход от страна на властите, както и родителският контрол са задължителни, ако не искаме обърканите ни деца да попаднат в ръцете на маниакални религиозни фюрери.

Никога не забравяйте - в секта се бяга. От какво бяга детето ви? Ами ако е от вас? Задайте си въпроса защо, и си отговорете честно. Това е първата стъпка в борбата за душата му.