За каква любов говорим обаче? Любовта се "учи" цял живот. Очевидно човекът не е имал съвършена любов към Бога в рая, понеже иначе не би престъпил заповедта Му. Нали това ти написах в предния постинг - човек постига съвършенството на база Божия образ в себе си, който му дава възможността, и с Божието непрестанно действие в нас, понеже Бог е казал "да сътворим човека по наш образ и подобие", т.е. Той, а не някой друг, продължава да изгражда човека в подобието. За тази цел обаче се иска едно-единствено нещо - нашето постоянно съгласие.
Разбираш ли малката подробност тук? При нас относно любовта сега тече процес на израстване, обучение, а по отношение на избора, свободата и личността тече процес на възстановяване, припомняне. Понеже любовта се отнася към подобието, което трябва да постигнем, а изборът към образа Божи, който ни е даденост, но който е замъглен в нас. Вече обясних, че ако не беше така, човекът не би бил хармонично създаден. Невъзможно би било да му бъдат поставяни каквито и да било изисквания, пътят към подобието щеше да бъде невъзможен. Не можеш да научиш някого да прави избор. Той или може, но е забравил (тогава става дума за въстановяване на предишно състояние), или изобщо не е възможно да бъде научен.
Свободата и любовта са като семето и цветето. Семето все още не е цвете. Но то може да израсте от семето при подходящи условия. Можеш да си отгледаш цвете от семе, но е невъзможно да си направиш семенцето, то се взема наготово от друго цвете.
Така са стояли нещата и в рая, само че тогава Божият образ в човека не е бил замъглен.
|