"След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.

И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. " (Бит.1:26,27)

Ето тук пише, че Бог е решил да създаде човека по Свой образ и подобие. Но го е създал само по Свой образ. Подобието не е даденост, то е задача на човека, която с Божия помощ е трябвало да решава - уподобяването на Бога. Тази задача му е дадена още в рая със заповедта, решението за това е било взето още преди създаването на човека - решението за подобието. Следователно човек не е създаден съвършен от гледна точка спрямо Бога.

Тук да се върнем на образа. Образът е възможността да постигнем подобието, т.е. характеристиките, които Бог ни е дал подобни на Своите - разумната душа, възможността да чувстваме и усещаме, свободната воля, личностната характеристика (т.е. осъзнаването на аз-а). Човекът е съвършено творение, но не по горния смисъл (спрямо Бога). Това означава само, че той е хармонично създаден, без недостатъци. Но за да не стои бездеен Бог му е задал уподобяването на Него.

Една съвършена машина, оставена бездейна, не престава да бъде съвършено сглобена. Обаче тя не се използва по предназначение и поради тази причина стои негодна - не върши нищо. Съвършена щеше да бъде, ако вършеше това, за което е създадена.

Също и човекът - той е бил хармонично създаден, но спирайки до тук той не живее, той един вид само съществува. Което би било пренебрегване на Божия образ в него и заложените му възможности. Да се развива, да се усъвършенства и стреми към Бога, това е животът на човека, от това идва щастието му, всичко. Това развитие е вечно, понеже Бог е непостижим, но то носи и вечна радост.

Човек се помамил обаче, полъгал се, че има по-кратък път за постигане на съвършенството - забранения плод, прекрачването на забраната. Той тогава не разбирал всичко това, което ние знаем - че щастието се крие в израстването към Бога и, че моменталното израстване е невъзможно. Пренебрегнал по своето собствено решение Божията заповед и ял. И разбира се веднага умрял според както бил предупреден. Умрял духовно като с това си отрязал всякаква възможност за богоуподобяване, всякаква възможност за усъвършенстване в Бога, всякаква възможност за истинско щастие.

Тази възможност ни върна Христос, Който ни и донесе и учението за вечния живот, за вечното уподобяване на Бога, за стремежа към съвършенство.

Не беше нужно човек да пада за да получи това, просто той така предпочете, макар и да не познаваше тогава действителната сериозност на последствията. Но имаше реалната възможност да послуша и да продължи да се развива в райската градина без да губи толкова много време в мъка и плач. Така (усъвършенстване в рая) е било предназначено от Бога давайки заповедта, но човек решил друго.

Слава Богу, че не ни е изоставил на нашите си глави, че нищо добро нямаше да видим.