Съвършенството на Бога се връзва по следния логичен начин:

Бог е създал човека, който обаче в далечните времена преди Грехопадението
е бил несъзнателен, несамостоятелен, несвободен,
бил е част от Божествения свят като не е можел да прави
нищо по своя воля, по свой избор.

Като такъв, той, естествено, не е можел да избира да върши и зло,
значи е бил и безгрешен.

Обаче Бог решава, че предпочита да даде на човека шанс да стане
свободен и самостоятелен,
да се осъзнае като индивидуално същество,
вместо да го има като послушна и подчинена
част от себе си.

И в името на тази цел Бог решава да позволи Грехопадението и всички
произтичащи последствия, едно от които е наричаното от теб
лошо състояние на човека.
Това лошо състояние обаче е именно цената,
която хората, а и Бог, трябва да платят за възможността
човек да стане самосъзнателен и свободен.

И ако това не те убеждава, представи си един човек, който се грижи за едно
малко дете, казва му, какво то трябва да прави, а какво да не прави,
определяйки по този начин всичките му действия.
Ясно е, че от една страна, това дете ще бъде предпазено от много грешки и
проблеми.
От друга страна обаче, то ще е лишено от възможността
да бъде самостоятелно и само да преценява, какво е добро, какво е зло и т.н.

И ако възпитателят му е мъдър човек, ще дойде един момент, в който той ще поеме риска да освободи детето от своята опека и да му позволи
то само да се справя в живота.
Това, разбира се, не е лесна крачка нито за възпитателя, нито за детето.
То може да донесе много трудности и проблеми на навлизащия малък или не много малък човек в сложния живот.
Вероятно е този човек да започне с грешки, с лоши постъпки.

Обаче това е цената на самостоятелността, на свободата -
човек да има възможността да прави и зло, наред с доброто,
да види техните последици, и постепенно,
вследствие на жизнения си опит
да се научи да прави самостоятелно своя избор към добро или зло.

И помощта на възпитателя, след като е освободил възпитавания,
никога няма да навреди, ако е под една или друга подходяща форма,
без обаче да засяга свободния избор на последния.

Ако освободеният се почувства в трудна и лоша ситуация вследствие
на свои грешки, той, разбира се, може да се оплаква, колко му е трудно
и колко му е било по-добре, когато някой друг му е казвал, какво
трябва да прави и какво да не прави.

Тази лоша ситуация обаче е резултат на процеса "на обучение в свобода",
и обективно погледнато, е може би по-добра
от "добрата" и безопасна ситуация на подчинение и зависимост.