Въпросът е сложен и, както писа и Анонимчо, едва ли аналогията с плащането е най-добрата в тази тема.
Все пак, ако искаме да посочим една от страните в историческите събития, според езотеричното християнство, Бог, с цел да даде възможност на хората да получат свобода и самосъзнание, ги подлага на изкушението на Луцифер. Макар това и да не се посочва ясно в Библията, здравото логическо мислене ни довежда до този извод, а езотеричните изследвания потвърждават действителността на този исторически факт.
От тази перспектива можем да кажем, че човекът е задължен на Бог за дадения му шанс за развитие от несамостоятелно, несъзнателно и несвободно същество към свободен Аз.
От друга страна, човекът е бил поставен в едно не много приятно състояние на луциферически въздействия със "съгласието" на Бога. Исторически нещата са се развили така, че човекът е навлязъл по-дълбоко в материята, отколкото е било предварително замислено. Надвиснала е била опасността този процес да стане необратим, човек да "пропадне окончателно в бездната" и да не може никога да не намери пътя към духовния свят.
Тук трябва да се подчертае, че това окаяно положение на човека се е получило със съгласието и разрешението на Бога,
Който, следователно, носи отговорност за това и в известен смисъл е
длъжник на хората.
Осъзнавайки ясно това, както и предвид описаната по-горе опасност за вероятно окончателно пропадане на човека в бездната, Бог (Отец) решава да изплати своя дълг и да противодейства на делото на Луцифер, изпращайки (Сина Си) Христос със задачата да премине през страданията и смъртта, чрез което се създават възможности за такива въздействия върху хората, които да им помогнат да преодолеят луциферическите влияния и да намерят обратния път към духовния свят, с придобитите постепенно, в резултат на дълга еволюция, самосъзнание и свобода.
|