Истории от Блатото, разказани от Стария Жабок.

Та седи си Старият Жабок в тинята на блатото и наблюдава да не дойдат пак някакви тарикати да му изловята шараните. Гледа той отново двама как се съвещават риби да ловят, ама май сега е друга тарикатската измама. Пак единият е местен, а надутостта издава другият, че е от МореМааниЯ. Иноземният говори на нашия:
-Аз съм от страната МореМааниЯ и ние там се покланяме на бог Мамон и трите му влъхви Здраве, Просперитет и Богатство. Та понеже на нашите главни жреци им стана скучно и еднообразно напоследък, ме пратиха да намеря и други, които да се поклонят на нашия бог Мамон. Ние искаме да спечелим целия свят за него и като награда очакваме да ни даде да бъдем най-здравия, просперитетен и богат народ. Та затова съм тръгнал да обърна и други в нашата вяра.
-За теб добре, но каква ще е далаверата за мене?- попита го нашият.
-За теб заплатка сладка и други МореМааниЯнски благини, а за мене слава в храма на Мамона и още по-големи пари от нашите жреци.- отвърна иноземният.
-Какво ще правим, за да го направим всичко това?- попита нашенският тарикат.- Не можем да изловим шараните в блатото, за да ги покажем на твоите жреци. Напоследък нещо не кълват на никаква примамка и се кланят само на техния Господ Иисус.
-Проблеми няма.- отвърна тарикатът от МореМааниЯ.- На нас въобще не ни трябва да ги уловим, а просто пред жреците да ги отчетем за свършена работа. Те пък така си оправдават съществуването, като жреци, пред тези, които са ги избрали за такива и така си оправдават заплатите, че и нашите. Има ли някакви винаги гладни риби в блатото?- попита той нашенеца.
Нашенският тарикат отвърна:
-Каракуди гладни колкото си щеш. Само кожа и кости са. Хапват каквото им дадеш, няма проблеми да ги изловиш всичките, но после нищо не става от тях. Друго нещо си е шаранът, ама те не кълват и няма как да си хванем.
-Абе, нали ти казах, че не ни трябват за ядене.- отвърна МореМааниЯнският тарикат.- Ние ще сме на заплата при жреците на Мамона, а тук търсим само да отчетем дейност. Виж сега как ще я направим. Уреждам от МореМааниЯ хуманитарна пратка. Хвърляме я в блатото и когато се съберат каракудите да я ядат ще ги заснемем с моята дигитална камера. Фокусът ще го изберем така, все едно са ни в живарника. Внимаваме особено за моментите, когато някоя каракуда с отворена уста скача във въздуха да хапне от стръвта. Това ще го представим за върхов религиозен екстаз от нашия бог Мамон. Никой от МореМааниЯ няма да дойде да ни проверява в какво са рибите, плуват свободни в блатото или в нашия живарник.
-Ами, ако случайно дойдат да ни проверят?- се съмнява още нашенският тарикат.
-Не се бой,- отвръща иноземният- дадем ли им да ядат, каракудите на място ще си стоят все едно, че сме ги сложили в живарника. Всяка Каракуда във водата ще изглежда като Шаран, за моите шефове е важно да е риба. Винаги, когато дойде проверка от жреците на Мамона, ще им хвърляме по нещо и нали винаги са си гладни ще идват да ядат, каквото им дадем. Винаги можем да кажем пред нашето началство: “Ето ги нашите обръщенци и поклонници пред бог Мамон.”

Та на тия двамата май това им е далаверата. Почуди се Старият Жабок на наивността на Каракудите, но какво има да се чуди, при тоя глад в блатото на какво ли не ще налетят Каракудите гладни. И докато търсят едната само храна ще вземат да изтърват Господа Христа. Това на Старият Жабок не му хареса и той на Каракудите кресна:
“Ей, Каракуди гладни,- рече им Старият Жабок- не виждате ли, че тия двамата ви отчитат за дейност, за да напълнят гушите яко със заплатка сладка и каквото от примамката икономисат. После като истински рибари ще се хвалят ли хвалят колко китове са изловили с примамка, колкото да нахраниш гладна мравка. Не търсете само земна храна, защото така ще служите на Мамона, но търсете от сърце Господа Иисуса Христа, защото земната храна пак Той я дава.”
Дали ще чуят Каракудите, това много се съмнявам, но поне да ме чуят шараните, когато искат да ядат МореМааниЯнска стръв като Каракудите. Докато ядат стръвта, току виж от слуги на Господа Иисуса Христа се превърнали в слуги на бог Мамон от МореМааниЯ, което дело подменя първородството за паница вариво.

Тук историята свършва и задавам си един въпрос: “Това само в блатото ли става или и някъде около нас?”

Това беше една история “За това, как Каракудата става Шаран и как Шаранът се изкушава да стане Каракуда”, разказана за вас от Стария Жабок.

Поздрави
Old Frog