Искам да те попитам: би ли желал детето ти да е с недъзи, би ли желал детето ти да заболее от рак и да гледаш как се мъчи, би ли желал детето ти да е наркоман, крадец или убиец, би ли желал някой да се гаври с твоето дете? Защото това са нещата, от които аз се страхувам и не пожелавам на никого. Светът е изпълнен с много болка и страдание - трябва наистина да си сляп, за да не забелязваш колко много хора гладуват, мизерстват и страдат по света. Това че си роден тук в що годе прилични условия, а не в някоя държава, където родителите ти са болни от спин или където хората се избиват всеки ден, означава ли, че си го заслужил с нещо, или че те, другите, са заслужили съдбата си? Човек с малко чувство за състрадание ще се обърне от телевизора и от шарените Холивудски филми и ще види колко много болка и страдание има около него и колко много хора се нуждаят от помощ. Но естествено на нас не ни пука - ние се интересуваме само защо Бог не ни е направил милионери, не ни е дал всичко наготово, за да може ние да си пием, да си гледаме телевизия и да си живеем свободно в нашия грях. Точно като едно голямо глезено дете.
Но Бог не се интересува от това на нас да ни е удобно. Той се интересува от нашия характер, воля и сърце. Може да ни боли, но когато Бог е с нас, е за добро. А когато не е, просто боли без да има кой да те утеши. Бог има много по-големи планове за нас, отколкото ние някога бихме могли да си представим. Естественото човешко състояние е да стои на едно място без да се развива, тоест да мързелува. Всяко движение изисква усилие и е съпроводено с болка, но води до развитие. По същия Бог иска да развие характера ни, но и това изисква болка. Например, когато някой е в беда, по-лесно ще ми е да се направя на ни чул ни видял, но Бог ни учи, че трябва да помогнем, защото един ден ще бъдем съдени за нащте действия или бездействия. А знам също, че когато аз съм в беда, би ми се искало някой да ми помогне.

Но какво ги говоря всичките тези неща? Как можеш да ме разбереш, когато Бог не е в твоя живот, а е просто една дума от твоя речник, която ти асоциираш с Бог знае какво - дума без глас, без дух, и без живот. Но за мен Бог е всичко - и приятел, и баща, и спасител, и утеха, и радост, и глас, и чувство, и смисъл, и вода, и храна, без които не мога да живея. Библията казва, че всички сме като овце, които се лутаме без да знаем накъде отиваме и защо. Аз лично знам откъде съм тръгнал, накъде отивам, и защо. И когато всичко около мен се срути и остана сам, защото всички са ме изоставили, знам към кого да се обърна за помощ.