нищо общо нямам нито с тия богохулства, които твърдиш, че могат да ми хрумнат, нито с несторианството. Погледнах в уикипедия какво е несторианството и се ужасих. Тия работи са тематизмът на кейв за "полюциите". А казвам, че гледайки примера на Бог, как е живял и пр., ще знаем и ние какво да правим в разни ситуации - говоря за дискусиите де юре, които тука проведохме. Няма да ги споменавам, сакън. Никакво желание нямам да се препирам повече по тях, достатъчно пот на чело имах да ги водя.
До попето съм адресирала неща, които именно отричат всякакво несторианство, процеси на смиряване на Бога и пр. Каквито щете цитати да ми давате, от вярата си няма да отстъпя, нито пък от христолюбието си. А за другите неща - за това, което не ти е харесало в постингите ми, съжалявам. Богословското ми невежество не е случайно, вярата и духовните постижения нямат нищо общо с богословието, с това, за което най-сетне говорим - с изкуплението. Както самата тема на дискусията ми е неясна - можел ли Бог да се огреши на Голгота, как точно бил поел греховете ни - неясно какво има да разсъждаваме над основни неща - така аз смятам, че ..хм, по-разумно май да не казвам какво смятам вече. Хората трябва да си прощават и да се обичат друг другиго безусловно. Иначе няма изкупление. Нали в дните на Великия пост се поготвяме за смъртта? Как точно е страдал Бог заради нашите грехове - по това всички хр.деноминации са единодушни. Как подобострастни нам страдат за нашите грехове - може би това е друга тема, но пак към тая отива, защото касае прошката и любовта към ближния.
С мене не можеш да се скараш и да искаш - кажеш ли ми къш, изчезвам. Туй е правилната позиция. Аз едвам си влизам в уиндоуза, какво остава да бъда допълнително възпрепятствана от технически пречки от модератор. Май и нет няма да имам в скоро време.
Хора всякакви съм виждала, мнителни, объркани, да правят какво ли не, да свирепеят насреща ми. Изкупление - ако ги опростя и възлюбя, както Бог е направил и наредил. Изпитания Бог праща достатъчно в това отношение.
Честно казано, цялото това теоретизиране как се е движела инсубстанциалната маса "грях", при положение, че не можем да си го представим, ми се струва безмислено.
Снощи наблюдавах темата в Православие за цславянския и смирението на Христова. Тя е доста културна по цславянски жена, Иже херувими сме пели, пели, пели. Имаме си и справочни издания, имаме си двуезични молитвеници и литургии - аз даже съм раздала каквото имам, щото си знам нещата наизуст.

Тъй като темата беше за резултатността на молитвата - дали е естетическо преживяване, имаше ладови размишления на Никола за Чайковский, от които щеше да ме заболи корема от смях - то не е ли тази молитва резултатна, която води към смирение и кротост? Така трябва да се отнасяме и към темите, обсъждани досега. Възкресението, изкуплението - със сърцето си. Представи си темата за цславянския и начина, по който се разви, на какви дълбоки размишления ме наведе, като знаеш колко ме касаят тия неща - за резултатността на молитвата ипр. Което има връзка с начина, по който мога да водя дискусия, де, не с това,което съм писала дотук.

Аз такива неща мога да кажа, а ако дискусията е била предназначена за богослови, не съм знаела, да дойдат богослови да пишат.