Нека надникнем в системата за жертвоприношения в Стария Завет:
Пет вида приноси:
- за грях; - за престъпление; - за всеизгаряне; - хлебен принос; - примирителен принос
Приносът за грях и за престъпление бяха задължителни.
Принос за грях /Левит 4:1-5, 13; 6:
Принася се на Бога, тъй като човекът е грешник.Грешник не, защото грешиш, но ти грешиш, защото имаш природа на грешник - наследил си я от Адам.
Приносът за грях е бил винаги ВЪН от стана, далеч от Божието присъствие /скинията/.
Принос за престъпление /Левит 5:14-19; 7:1-10/
Приносът за престъпление се принася не заради грешната природа в теб т.е. не за да бъдеш приет, но за да бъдеш оправдан. Заради своите действия, с които вече лично ти си престъпил Божиите норми и правила.Пренасяйки го, ти изразяваш своето покаяние за грешките си.
Принос за всеизгаряне /Левит1:3 -17; 6:8-13/
Той изразява готовността ти да общуваш с Бога.
Хлебен принос /Левит 2; 6:14-23/
С него изразяваш готовността си за единство с Бог.
Примирителна жертва /Левит 3:7; 7:11-36/
С нея празнуваш единството си с Бога.
Сега нека видим някои от тези неща в светлината за Христовата жертва:
1.Принос за грях
Всички съгрешихме /Римл. 3:23/ и наказанието ни е смърт /Римл. 6:23/. Затова се нуждаем от принос за грях, за да се примирим с Бога. Иисус Христос е този принос. ТОЙ НЕ БЕШЕ СЪГРЕШАВАЛ НИКОГА, затова беше съвършената Жертва БЕЗ петно или недостатък /1Петр. 1:18-20/ Кръвта на Христос се изля в подножието на кръста. Иисус беше разпънат вън от града / и вън от портите на храма/ - Евр. 13:11-12
Там, високо на хълма Голгота, Бог изпрати огън в костите Му /Плач на Ерем. 1:13/ също както се изгаряше приносът за грях в Стария Завет.
Той даде Себе Си за греховете ни и ги понесе в тялото Си. Той беше наранен поради НАШИТЕ престъпления, бит беше поради НАШИТЕ беззакония и Бог възложи на Него беззаконията НА ВСИЧКИ НИ /Исая 53гл./. Той стана грях за НАС /2Коринт. 5:21/ ЗАРАДИ ТОВА Бог-Отец не можеше да гледа на Него, когато Той стана нашия Принос за грях! И Иисус, като нашият принос за грях, извика от кръста: „Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?!“ /Мат.27:46/ Исус взе грешната природа, когато стана грях за нас.Той стана това, което бяхме ние, също както невинното жиотно приемаше нашите престъпления върху себе си. На кръста ние разменихме нашата грешна природа за чистата и праведна природа на Христос. ЗАТОВА: ние, които приемаме смъртта на Господ Иисус заради нас, за Бога сме като съразпънати с него. Понеже греховете ни бяха прехвърлени на кръста на Неговата сметка, то Бог не ни вижда вече като грешници.Най-ужасният разказ в историята на света е за човека, който е решил да плаща сам за греховтете си, отхвърляйки Иисус като своя заместителна жертва!!!
Приемайки Иисус Христос за свой Спасител, ние Му даваме сърцето си, което символизира най-вътршните ни части /също както при животинската жертва се принасяха вътршностите с тлъстината/, а в замяна Той ни дава Своята чиста и свята природа, която е без недостатък. Заради нея, ние ставаме приети от Бога. Христовата праведност се вменява на нас./2Коринт. 5:21/.

Просто (но не прост) човек