|
В отговор на:
Не, не може да се направи. Смисълът на текста едновременно потвърждава думите на жената за Богородица, за която пък Христос препотвърждава, че слуша и изпълнява Словото Божие и че всички, които правят като нея, ще бъдат също така блажени. Мариам е така да се каже образецът.
Добре, но все пак смисълът, който дори Вие застъпвате тук е различен от синодалния превод. Вие слагате Мариам и останалите вярващи в една категория, така да се каже.
В отговор на:
Относно грешките в Синодалния превод и мотивацията на преводачите... За преводачите нищо не мога да кажа, попитайте тях. Иначе преводът не е идеален. Аз самият нерядко съм говорил и писал за сериозни неточности в Синодалния текст и винаги съм препоръчвал на сеирозно занимаващите се с библеистика да ползват оригиналните езици. Точно в този текст обаче грешка няма. Преводът хваща логиката и смисъла, а това е по-важно от всичко при един превод. Буквалният превод не е превод! Това, че локигата не пасва на вашите интерпретации, е ваш проблем.
Ако има възможност бих желал да прочета какво точно сте писали по този въпрос. Къде точно мога да го намеря? Прегледах някои материали от страницата, която рекламирате, но за момента не можех да намеря това, за което говорите.
Относно превеждането по смисъл, аз съм на същото мнение. Това е и което искам да разбера със сигурност от това място.
В отговор на:
В заключение: няма "но и", но няма и "напротив"! Има едно ясно потвърждение на думите на жената, чиито смисъл Христос просто разширява. За всеки добросъвестен преводач е ясно, че Христос не противоречи на предишното изречение, а се съгласява с него и разширява смисъла му, като въвежда един по-общ принцип. Не само Мариам, но и всички, които правят като нея, т.е. слушат и спазват словото Божие, са блажени. Затова, именно превеждайки по смисъл, преводачите на Синодалния превод са сложили това "но и".
Когато разглеждах ориг. текст, варианта, който предлагате тук беше, разбира се, един от възможните.
Това, което ме навежда на мисълта, че не е точно той верният, е това, че в Писанието, когато хора се дават като пример за силна вяра в Бога Мариам не присъства. Вие я наричате „образец”, но когато Писанието изрежда образците на силна вяра в Бога, Мариам не е там.
Също така, във връзка с това място в кн.Лука, което се отнася до факта, че Богът е заченал сина си Исус в Мариам, и че тя го е кърмила, Вие казвате „за която пък Христос препотвърждава, че слуша и изпълнява Словото Божие”, докато това което се казва, за нея е че е повярвала казаното й от господаря, (т.е. че Бога в нея ще зачене сина си).
Какво би могла да „изпълни”, за да зачене Бога в нея сина си? Нищо, може само да повярва на Божиите думи. А тук Божият син казва:
„Menounge, щастливи са тези, които слушат и изпълняват Божието слово.”
И затова не е изключено да не говори за нейния случай... Т.е. тя би влязла в щастието, за коeто Божият син говори специално тук, само по смисъла на съответното условие, казано за всички хора.
Затова мисля, че не е напълно неоправдано да се смята, че в случая се има предвид отхвърлящо потвърждение под menounge.
В отговор на:
Тъй като очевидно нямате никакъв преводачески опит от класически езици, държа да подчертая, че именно това "но и" прави логическата връзка и е необходимо за конструиране на изречението на български език. Това, че го няма в гръцкия, не означава все още нищо. Когато превеждаш на български, си длъжен преди всичко да се съобразиш със законите на българската реч, а не само с гръцкия.
Естествено, че на български трябва да се превежда „на бъларски”. Проблемът е, че при съобразяването с българския начин на изразяване, не може да се прави компромис със смисъла от оригиналния език, което изглежда че е случаят.
Дори в превода, който Вие предлагате, Вие поставяте Мариам и останалите вярващи в една категория, докато синодалния превод въвежда смисъл, който не съществува в оригинала, дори и според Вашето талкуване.
Понеже синодалния превод, внушава в случая два вида щасти-я:
1. да си бременна с Исус и да го кърмиш
2. да слушаш Божието слово и да го изпълняваш
Докато Вие говорите само за един вид щастие:
1. да слушаш Божието слово и да го изпълняваш
Българският език има напълно достатъчно изразни средства за да изрази идеята, която дори Вие виждате в оригиналния текст.
Между другото, от изказванията Ви за губене на времето Ви, разбирам, сте много важен и зает човек и би трябало да оценявам участието ви в подобен разговор с "простосмъртни" много високо. Добре. Но все пак никой не ви задължава да пишете в този форум и това, че сте решили да пишете и „да си губите времето” е напълно на Ваша отговорност.
Редактирано от aux на 05.02.06 17:26.
|
Re: сектата "православна църква" [re: H. Aнтoнoв]
