Само за това ли имате да кажете нещо против?
В отговор на:
както се опитвате лукавичко да усучите и да увъртите, И ПО ТОЗИ НАЧИН ЗАБЛУДИТЕ.
Величаенето е от ново_П О В Я Р В А Л И Т Е.
Цитирам протестантското издание:
"И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем; а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха; и още по-голямо множество П О В Я Р В А Л И в Господа мъже и жени се прибавяха)"
12И пак много знамения и чудеса биваха в народа чрез ръцете на апостолите; (и всички единодушно беха в притвора Соломонов. 13А от другите никой не смееше да се прилепява при тех; народът обаче ги имаше на почест.
Ясно се вижда, че тук има два типа народ, два типа люде - едните били "другите", неповярвалите, които "не смеели" да се присъединят към Апостолите - т.е., това били тия, които не поискали да повярват в Христа.
Останалите люде са новообърнатите към вярата чрез Апостолите, които величаели последните - прославяли ги, разбира се, не като Бог, а (именно) като Апостоли на Бога. Към това отворило ушите си за Истината множество, се прибавяло "още по-голямо множество П О В Я Р В А Л И в Господа мъже и жени."
(аз лично не държа да ми говорите на Вие, но ако на Вас така по Ви харесва добре.)
няма смисъл да ми цитирате протестантско издание (рев издание 24 или 38 год.), аз изобщо не го чета, нито го уважавам, поради проблемите, които съм видял вътре, и ми се налага често да проверявам оригиналния текст
Ежко_, не ми е ясно защо смятате, че в „народа ги величаеше” „народа” се отнася непременно за повярвалите хора.
Сложил съм някои въпросителни тука:
(това е точно след наказанието на Анания и Сапфира, които изглежда са се правили на вярващи, а не са били такива)
А чрез ръцете на пратениците ставаха много знамения и чудеса сред народа (в народа има и вярващи в Исус и невярващи);
(
а всички (вероятно: всички вярващи) единодушно бяха в Соломоновото преддверие.
А от останалите (всички невярващи?) никой не смееше да се прилепи към тях ( към вярващите? само към пратениците?) ,
а народът (вярващи + невярващи) ги (пратениците само? всички вярващи?) величаеше
И повече вярващи се прибавяха към Господаря, множество мъже и жени;
)
така щото изнасяха болните по улиците и слагаха ги на постелки и на одрове, да би поне сянката на Петър в минуването му да осени некого от тех.
Изглежда, че поради страха от това което се е случило с лъжците Анания и Сапфира никой невярващ не е смеел да се прави на вярващ вече и да се доближава при пратениците / или изобщо при вярващите.
Възможно е, въпреки, че ги е било страх да се „прилепят” към вярващите/пратениците, невярващите да си ги величаели поради това, което виждат че се случва чрез пратениците.
Но независимо от това кой точно вариант е верният, струва ми се, че трудно можете да извадите от тук задължение вярващите в Исус да величаят Божии пратеници.
Отбелязвам Ви много подчертано, че и в двата варианта става дума ЗА ЖИВИ ХОРА, А НЕ ЗА УМРЕЛИ.
Каква според Вас е точно разликата във величаене на Бога и величаене на Божий пратеник (понеже казвате „не като Бог, а (именно) като Апостоли на Бога”)?
Имаме много примери и знаем много неща, за които да величаем Бога.
Какво обаче вярващите да кажат на един Божий пратеник, когато го величаят?
Напр:
О, слава на тебе Божий пратенико!
О, слава на тебе Божий пратенико, затова, че Богът се е смили над тебе и е умрял за тебе, и те е спасил от смъртта и ти е простил всички греховете и ти е дал вечен живот!
О, слава на тебе Божий пратенико, затова, че Богът те е пратил!
О, слава на тебе Божий пратенико, затова, че Богът прави чрез тебе много знамения със своята сила!
(Специално за Павел)
О, слава на тебе Божий пратенико, затова, че Богът не те е убил на място, когато пазеше дрехите на тези, които са убивали Божия човек Стефан!
О, слава на тебе Божий пратенико, затова, че Богът не те е убил на място, когато ти отиваше да преследваш вярващите в Него в Дамаск!
О, слава на тебе Божий пратенико, затова, че за да не се възгордяваш поради многото видения които Бога ти е дал, Богът е допуснал пратеник на сатаната да те мъчи и да ти е трън в плътта!
Това ли имате предвид вярващите да правят с евентуални пратеници, които Богът праща до тях??
Аз, разбира се, вероятно не изразявам Вашата представа за величаене на Божий пратеник.
Моля Ви, опишете тука по-подробно процеса на хвалене и величаене на Божий пратеник.
А ако говорите за това вярващите да се възхищават от Бога и Неговата сила, чрез която Той прави добрини на тези, които са измъчвани от сатаната, аз мисля, че изобщо няма нужда специално да карате някой да се възхищава от Бога и от това, което той прави с немощни пръстни съдове. Това хората о правят и без някой да ги кара и да ги задължава.
По-добре да се възхищаваме и да се учим от, и да подражаваме (както и пише) на вярата на някои хора към Божиите думи, на пълното доверие, което някои хора имат към Бога и към това, което Той е казал. Като например Авраам, Мойсей, вярващата Раав, Мариам от Назарет, слепият Вартимей, Павел от Тарс и т н ..
И още веднъж Ви отбелязвам много подчертано, че от цитираното от Вас място не можете по никакъв начин да докажете, че
че умрелият Павел от Тарс или умрялата Мариам от Назарет могат да присъства навсякъде по земята както Бога
че умрелият Павел от Тарс или умрялата Мариам от Назарет могат да чуват всичко по земята както Бога
че умрелият Павел от Тарс или умрялата Мариам от Назарет могат да запомнят безброй молби на хора както Бога
че умрелият Павел от Тарс или умрялата Мариам от Назарет могат да посредничат между хората и ЕДИНСТВЕНИЯ посредник между хората и Бога
че Бога удобрява живите хора по земята да отправят молби към умрели вярващи, включително и към Мариам от Назарет
съответно нямате никакво основание да учите хората да се мъчат да контактуват (дори и еднопосочно) с умрели вярващи.
В отговор на:
Случаят с Корнилий нищо не доказва – св. Ап. Петър, следвайки примерът на Христа е дал чудесен пример на смиреномъдрие.
Напротив, доказва много.
Когато различни хора са се покланяли на Божият син, Той винаги е удобрявал това.
Г. Исус е похвалил онзи излекуван от проказа от Него човек, който единствен се върнал и му се е поклонил.
Също така не е казал на онзи, на когото е отворил очите „Стани и аз съм човек”, когато човека му се е поклонил.
Не е казал на Мария, сестрата на Лазар, да стане, че и Той е човек, когато е паднала в краката му. И т н ...
Изобщо не сте прав. Божиите пратеници са наистина Божии хора и постъпват според истинита, като учат хората да се покланят на Бога и да отправят молби към Бога, а не към умрели вярващи, като сами са били пример за това.
И нито камбанарии-картинни-галерии (които да наричат заблудително „храм”) са правили, нито картини за целуване и молене са рисували, нито мартеници са си вързвали, нито са влизали под масата, нито са се чукали с яйци, нито са църкво-бракосъчетавали някой, ... хайде да не изборявам всички мизерии, които българският народ е прихванал от заблудителната Ви секта.
В отговор на:
Син Божий преклонил гръб за да умие нозете на учениците си, а отпосле ги прославил в Царството Си. Това прославление е и за всички Негови приятели, каквито са светиите – това какво означава според Вас – да не стигнете дотам, щото да обвините Самаго Бога в идолопоклонство ?
Вие твърдяхте, че вярващите трябва да величаят Божиите пратеници, а сега отидохте съвсем другаде.
Да не би да искате да кажете, че щом пише, че Богът прославя тези, които осиновява (значи и Вас нали? Или Вие не сте дете на Бога, а на сатаната?), то Богът е длъжен да прави това; както се опитвате да задъжавате вярващите да величаят Божии пратеници? (Някой беше дал мнение, че секта имало връзка с това хората да се поробват...) И нали разбирате, че това прославяне от Бога не се състои в благоговено поклонение и хвалебствени химни от страна на Бога към неговите осиновени синове и дъщери? Аналогиите ви са напълно неуместни.
Още веднъж Ви моля да опишете как точно Вие величаете Божий пратеник и въз основа на какво се опитвате да задължавате другите да го правят.
В отговор на:
Не виждам смисъл да дискутираме - Вие целите единствено заяждане, и нищо по-вече. Преди 2-3 години, когато имах ревност не по разум, щях да Ви се вържа, но сега не искам - Бог да помага. А и тогава исках по-вече да изявя егото си, отколкото да се опитам да помогна на някой. Понеже бях твърде, твърде горделив (не, че се га не съм).
Желая Ви здраве.
Не. Не целя заяждане и дори нямах намерение да влизам в личен диалог с Вас. Съвсем други неща целя, и те, колкото и (вероятно) да ви се струва странно, нямат нищо общо с Вас лично. Аз не Ви мразя, но не мога да се съглася с много от нещата, които Вие и Вашата секта учите другите, понеже виждам противоречие с думите на Бога и с Неговия Дух.
-----------
ПС
Аз действително смятам да се противя непримиримо на неща, които виждам и разбирам, че противоречат на истината от даденото ни от Бога слово и дадения ни Божий Дух, и не искам да отстъпя дори и на йота от него, както съм видял, че и моя Спасител не е отстъпил на йота и не се е примирил с абсолютно нищо, което не е от истината (ясно ми е, че Богът, за разлика от нас хората, знае всичко, но Той и е този, който открива каквото иска на когото иска).
Но също така ви гледам Вас (и не само Вас) как също, предполагам, някак си, искате Божието, според Вашето разбиране.
И всъщност се получава огромно противопоставяне между различни страни, които изглежда всъщност искат Божията истина и Божието царство...
Каква странна и тъжна ирония...
Нека Божият син да се върне по-скоро за да престане всичко това
Съвсем добронамерено мнение: Не виждам смисъл да се самоосъждате постоянно, че сте горделив. Ако наистина сте горделив това не ви прави по-малко горделив. Божият пратеник Павел, казва, че той не съди дори себе си, а Богът е този, който ще го съди. Та защо не оставите Бога да Ви съди дали сте горделив или не? Може би Той ще е по-милостив от Вас? Междувременно докато се срещнете с Него може би Той ще е променил към добро много неща у Вас (а и не само у Вас), понеже нали с добротата си е дошъл с да Ви спаси от греховете Ви и от смъртта, а не да преследва Вашето осъждане.
|