Така е.Те са неговия избран народ.Аврам е бил чистокръвен циганин...

Що се отнася за "Педесятниците" - цигани,то техния корен трябва да бъде търсен в емоциите.Оттука трябва да започнат задълбочените изследвания и разкриването на образа на "педесятните -цигани".За Педесятните църкви,съюзи и общества трябва да се изясни историческата обстановка при която възникват и се пазпространяват.Тези църкви са отломка от протестантизма от 16 век и са конгломерат от различни религиозни течения,най-вече от СAЩ и някои западни страни,които оформят емоционалния им облик в самостоятелно религиозно течение с определена апология.
Циганите и негрите се различават само по цвета на кожата.Още един избран народ.Агар - /наложницата на Аврам е била негърка/.
Евангелието на Исус - означава промяна /метаноя/ на мисленето и новo съзнание.Съзнание за спасение и благочестие - промяна на характера.
За "Педесятните -цигани" Евангелието на Исус - означава промяна на негативната емоция /циганска и негърска/ в най-виша позитивна емоция.Тя се постига с вярата в Исус,Който те наричат "Татко".
Емоцията - това е Светия Дух - проява на виша духовна способност.
На емоцията не и "пука" какво ще кажат хората за тебе,а Исус.Не и "пука" за науката,религията и рационалното.Доверието в "Татко Исус" е по-гoлямо.Не и "пука",че може да бъде наречена "плътска" или "психическо въздействие",a за духовните резултати - дарбите.
При емоцията няма "Не искам,няма недей!

Емоцията няма баланс.Емоцията е махало.Спре ли "емоцията"значи си мъртав.

2 Царе 6

14 И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.
15 Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.
16 А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.
17 И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.
18 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.
19 И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера вино и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.
20 А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!
21 А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.
22 И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.
23 Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.