а с какво една карикактура на Джордж Буш е по-различна от една карикатура на Мохамед?

и двете изобразяват някакви социални дадености и сили в обществото ("американизма", исляма и т.н.), което е и работата на карикатуриста. той не обсъжда - и не може да постави на обсъждане, защото това не влиза в изразните средсва на изкуството му - религиозната и мистична стойност на изобразените неща. той просто предава, в хиперболизиран вид, външността, изгледа на едно нещо, както то се вижда от перспективата на определена гпура в обществото (напр. във вестника на "Атака" могат да публикуват карикатура на Доган, или във вестника на една група християни могат да публикуват карикатура на шефа на Дирекция по вероизповеданията). от гледна точка на хората, за които е предназначена карикатурата, това хиперболизирано виждане за нещата е справедливо и точно отразява някакви страни от обществената реалност (много рядко се прави карикатура по не-обществени въпроси).

живеем в плуралистичен свят. това не е предписание, идеология, утопия или нещо такова. това е живата реалност! и нищо не е защитено от хули, защото това, което е ценност за мен, със сигурност е трън в очите или поне смешно и жалко все за някого. и често пъти все някой се намира да изрази това в карикатура в нечий вестник: това означава, че достатъчно много хора споделят една и съща ценностна позиция.

мога да съм ядосан, несъгласен, да опровергавам изтипосаното, и т.н., но защо трябва да казваме "сакън, нищо да не публикуваме, само да не се ядоса някой"? ако има теми-табу, нали социалното напрежение около тях ще нарастне? ще се намерят ядосани хора, които ще кажат: "защо пък да не мога да говоря каквото мисля за исляма", и ето ти верски конфликт. ако не се говори открито, всеки каквото мисли, как ще се научат някои хора, че изобщо съществува друго мнение освен тяхното? не става въпрос да се съгласяваш непременно с чуждото мнение, а поне да приемеш, че такова може да съществува и че то е различно от твоето, без това непременно да означава, че трябва да убиеш другия, или да ходиш да се гръмнеш сам. ако две религии ще трябва да живеят една до друга (а те вече де факто живеят в Европа), ще трябва някакси да приемем, че често пъти едни на други изглеждаме абсурдни и смешни. това е факт и нищо не можем да направим по въпроса.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...