Всеки разсъждава, филостфства и говори за прошка докато нещастието не почука на вратата му.
Не, не е съвсем така. Значи, малко разсъждаваш като невярваща.

Първо, тука не се ли огрешаваме да разсъждаваме, философстваме без нещастието да е почукало на вратата ни?

Това дете е било изнасилвано от много хора, много са замесени, рождена майка, приемна майка, брат и пр, две държави с обществата ни.

Да, това е антилинчов материал.
Освен това тука сме хора, които нещастието не е почукало (това, да кажем). Даже и като не е почукало, и тогава ли трябва да стискаме юмруци, а защо да не погледнем на материали за благотворителност, за добрина, за дарителство, за ласкаво отношение към сираците?

Нещастието е почукало само на вратата на момиченцето в случая. То е линчуваното, опозоряваното и пр. Как разсъждава тя? Да си роди детето, да направи света по-добър и пр.

Освен това на нашите врати достатъчно нещастия чукат, да видим кой как ще се справи действително.
Както у човека трябва, задължени сме да видим доброто, мъничко да го има, но само него да забележим и злото у него да игнорираме, така и пресата трябва да четем.