|
Преди време бях давал линк в някаква тема за едно писание на новоизгряла българска старостилна звезда, черпеща светлинната си енергия от някакъв старостилен гръцки синод.
За българското "светило" узнах от интернетния дневник на секретара на старостилния гръцки митрополит Кирик - о. А. Сиднев, но понеже линкът му се отваряше невероятно бавно, то да си кажа истината, не бях чел шедьовъра на българската религиозна мисъл и духовна ревнивост.
Бях се задоволил с кратката информация на о. Сиднев, че българинът оплюл Патриарх Тихон Белавин и всички новомъченици.
Бликналият като гейзер въпрос за старостилството на еп. Гервасий ме потопи в дълбините на гръцкото старостилие и каноничните им проблеми. В този контекст можах да се сдобия с въпросния текст на пловдивския свещеник, който давам тук.
РАЗИСКВАНЕ ЗА РАЗКОЛНИЧЕСКАТА КНЯЖЕВСКА ВЯРА
Врагът е изобретил ересите и разколите, за да низпровергне вярата, изврати истината, раз-торгне единството. Неговите служители възвестяват вероломството под предлога на вярата, антихриста под името на Христос и, прикривайки лъжата с правдоподобието, с тънка хитрост, унищожават истината...
Както дяволът не е Христос, макар и да излъгва с Неговото име, така и за християнин не може да се почита този, който не пребивава в истината на Неговото Евангелие и вяра (Свети Киприан Картагенский "За единството на Църквата", стр. 178, гл. 14, ч. 2., стр. 189).
Вселенските Събори и Цялата Съборна дейност на Едната Свята Съборна и Апостолска Църква преди нас анатемосват бившия патриарх Тихон и руската катакомбна църква, съответно чрез Съборите против комунизма през 1918 година при патриарх Тихон; също чрез анатемата в чина на Неделя на православието:
"Помьшляющьшъ, яко православний государи возводятся на престоли не по особливому о нихъ Божию благоволешю, и при помазаши даровашя святаго Духа къ прохождешю великаго сего звашя въ нихъ не изливаются: и тако дерзающьшъ противу ихъ на бунтъ и измъну, анатема, трижди".
Чрез съборите против новия календар през годините 1583, 1587 и 1593 при Патриарх ИеремияII - Транос, 1756 при Кирилл V и през 1848 г. по времето на Антим VI, на които Църквата се е противопоставила, осъдила и анатемосала календарното нововъведение, отново падат под анаеема бившият патриарх Тихон и руската катакомбна църква, станали новостилни икуменисти през 24 IX 1923 година.
Против старостилния икуменизъм, който от¬казва да анатемоса изцяло новостилната ерес, през 1937 година въстава свети Матеей, епископ Вресоешйскш, отлъчвайки от църквата Хризостом някога Флоринский и други пет бивши митрополита старостилни икуменисти. Такъв на 26 Х 1923 година е станал, с временното отлагане, а не с пълното анаеемосване на употреблението на новия календар, някогашният патриарх на Русия Тихон.
По-късно, бившият патриарх Тихон и последователите му падат и под четвърта схизма - на филетизма, тъй като в лицето на своя епископ Анастасий Кишиневскш имат официално съслужение с българските схизматици филетисти в катедралата "Свети Александър Невски" в град София в 1924 г.
Българските еретици филетисти са анатемосани на 16 септември 1872 година от по-горе споменатия Патриарх Антим VI.
Мнозина ще погледнат "на благодатта за изкуплението, проповядвано в Евангелието, като на единственото средство за нашето оправдание пред Бога" (Чин на Неделя Православна), а мнозина, увлечени от личните си похоти и сласти, "преуспъютъ на горшее, прелщающе и прелщаеми" (2 Тим. З, 13).
За тях важат думите на Господ Иисус Христос: "И иже аще соблазнитъ единаго отъ малькъ сихъ върущихъ въ мя, добръе есть ему паче, аще облежить камень жерновннй отъ вьш его, и вверженъ будетъ въ море" (Марк. 9,42).
Свети Кипр1ан Картагенски твърди за разколниците: Ние утвърждаваме, че идващите оттам не кръщаваме отново, а кръщаваме; защото те нищо не получават там, където няма нищо... Той нарича "кръщението" извън Църквата само празно и нечисто потапяне. Там хората не се умиват, а само повече се оскверняват; не се очистват греховете, а само се удвояват. Такова рождение произвежда чеда не на Бога, а на дявола (Писмо 58, гл. 1; 53 "Към Квинт", гл. 1; 61 "Към Помпей", гл. 2; "За единството на Църквата", гл. 11, сравни с Писмо 60 "Към Юбаян").
На руските катакомбници можем да гледаме като на разколници, отпаднали от Църквата. Те не могат да създават истински духовни чада, да извършват истинските действия на духовните лица, да свещенодействуват и прочее според I правило от посланието на св. Василий Велики до св. Амфилохий, според II правило на VI Вселенски Събор и I правило на VII Вселенски Събор ("Кни¬га Правил").
Отпаднали от Бога, от любовта, от истината, от Църквата преди повече от седемдесет години, те вече не са Истински Православни Християни, нямат благодатта на Светия Дух и са лишени от надеждата за спасение, ако пребъдат в заблудите си. Извън Истинската Православна Църква няма нищо, няма свещенство и не може да бъде предавана благодатта на Светия Дух, от която сами са отпаднали, на други. И поради това те не могат да извършват действително божествените тайнства, а тези, които се заблуждават, че се причастяват, кръщават, миропомазват, бракосъчетават, изповядват, ръкополагат, елеосвещават, както и извършват други общи молитви с тях, което е забранено от светите Апостоли и Отци, вършат голям грях.
Същата руска отрова пося в България "Архиепископ" Серафим Соболев, който се явява един от създателите на женския Покровски манастир до кв. Княжево на град София. Освен че бе наследник на бившия патриарх Тихон, той написа и много ереси.
Еретическото отклонение в произведенията му е свързано с твърденията му за наличието на недействуваща благодат у латинските еретици:
"В римо-католичеството, макар тази благодат и да се дава, все пак там не съществува Царство¬то Божие като благодат на Св. Дух, тъй като тази благодат там не е спасителна, т. е., не може да бъде разкрита в своите прояви поради присъщи¬те на католицизма ереси" ("Искажение правос-лавной истини в русской богословской мисли", стр. 257, София, 1943).
Той изразява еретическото учение, че апостолското приемство и Божията благодат съществуват при еретиците и се "явя¬вала в недействен вид".
"Поради това, макар чрез апостолското приемство вътрешната възражда¬ща благодат да се дава в католичеството чрез тайнствата кръщение и миропомазване, но по силата на посочените думи на св. ап. Павел тя тук не действува и приелите тази благодат се отлъч¬ват от нея, по-точно от нейното спасително дейс¬твие" (Пак там).
Освен това, той е бил и схизматическият "екзарх" на комунистическия "патриарх" на Москва Алексий I в България.
Наследниците му в България са "архимандритите" Серафим и Сергий, "епископ" Фотий и "игумения" Серафима Ливен.
"Архимандрит" Серафим е възпитаник на старокатолическия богословски факултет в Берн (Швейцария), откъдето е получил и научната сте¬пен доктор по богословие.
Явно е, че той е силно повлиян от учението на учителя си Соболев за "апостолското приемство" у римо-католиците:
"И ако католичеството, което все пак има иерархия и апостолска приемственост, тайнства и църковен живот, и протестантството, което в някои направления все пак по своему държи за Слово¬то Божие..." ("Православие и инославие", стр. 15).
Той е участвувал в икуменическото всеправославно съвещание в Белград в 1966 година.
"Епископ" Фот1й е ученик на "архимандрит" Серафим, "ръкоположен" от гръцкия лъжеепископ Киприан Коцумба, правещ се на старостилец, а намиращ се в молитвено общение с новостилните разколници. Фотий, като негов представител в България, проповядва ереста, че единствено последователите на новия календар могат да учредят Едната Свята Съборна и Апостолска Църква: "Съществува само един върховен орган на Българската православна църква - Светият Синод с председател Патриарх Максим" (в-к 'Труд" бр. 2, 20 I., 1993 г.).
Затова Фотий праща своите хора в открито молитвено общение с новостилците. Всички тези наследници на лъже-патриарх Тихон в България се наричат българска старостилна църква.
Това е позицията на разколниците старостилни-икуменисти, считащи, че само нов събор може да реши дали има благодат при новостилците: "Но не бива да дръзваме да определяме има ли благодат или няма. Това може да реши само събор" (Пак там).
Така те лъжат, че календарният въпрос е само съвременно изкушение, а той се е появил през 1582 г. и веднага е имало свикан събор, на който Църквата се е противопоста¬вила, осъдила и анатемосала това нововъведение чрез познатите Всеправославни Събори през го¬дините 1583-1593 - по времето на Иеремия II -Транос, 1756 - по времето на Кирилл, 1848 - по времето на Антим VI - Патриарси Константинополски.
Причастяването от ръцете на еретиците е отрова, а не прост хляб.
Ако се наложи отклоняването на християните от причастяване поради ерес, то това е необходимо.
Понеже причастяването от еретика или от явно осъдения поради живота си отчуждава от Бога и предава на дявола (Св. Оеодор Студит "До чадото Игнатий", V "Кол",185, "Писма до разни лица", част I, N 58).
Да не дружим с враговете на Христовата църква, тоест с еретиците и разколниците (Преподобни Серафим Саровский).
А за тези, които се лъжат, че чрез личен контакт с тях могат да получат някаква морална поука, образование и друга полза със съвет от тях, свети Григорий Синаит е казал, че православието е истинското знание за видимите и невидимите предмети.
И така, макар формално да стоят в стария календар, те нямат истинското православно изпо¬ведание и връщат хората при новостилците. За тях още свети Атанасий Велики е казал:
"Затова и Спасителят не просто е заповядал да се кръщава, но първо говори: научите; а пос¬ле вече: кръстете во имя Отца, и Сьща, и Святаго Духа (Мате. 28, 19), та от научаването да про¬излезе правата вяра, а с вярата да се съедини тайноводството на кръщението.
И много други ереси, произнасяйки само Имената, но мъдрувайки не право, а затова, както е казано, нямайки здрава вяра, правят безполезна преподаваната от тях вода, като оскъдна на благочестие; затова, поръсвалият от тях пове¬че се осквернява от безчестието, отколкото се умива.
Така и езичниците, макар да произнасят с уста Божието име, но се обвиняват в безбожие, защото не знаят истински съществуващия и ис¬тинския Бог, Отец на нашия Господ Иисус Христос.
Така манихеите, фригите и учениците на Самосатски, макар да произнасят Имената, но толкова не по-малко са еретици.
Така накрая и мъдруващите по ариевски, макар да четат написаното и да произнасят Имената, но въвеждат в измама приемащите от тях кръщение; защото самите са по-нечестиви от останалите еретици и постепенно преуспяват пред тях в безчестието, даже ги оправдават с необуздаността на своя език" (Свети Аеанасий Велики, II слово против арианите, 42-43, стр. 317-318).
Наследниците на споменатия "патриарх" Тихон в Русия са паднали под четири схизми или разкола: комунизма, новостилието и старостилния икуменизъм през 1923 г. и на филетизма през 1924 година, явен чрез общението им с българските филетисти през същата година.
Техни наследници-схизматици са тъй нарече¬ната руска катакомбна църква, руска диаспора и Московска Патриаршия, като и едните, и други¬те се считат за наследници на трижди окаяния Тихон.
Издънка на княжевските разколници се явя¬ва и псевдо-1еромонах 1оанн Василевски. Като възпитаник и ученик на Серафим Алексиев, той също проповядва ереста на филетизма. По-късно той се прехвърли към групировката на гръцкия старостилен-икуменист Хрисостом Киусис, в лицето на Солунския й псевдомитрополит Евтимий наричащ се екзарх на България; която води произхода си от старостилния икуменист Хризостом, някога Флорински митрополит, който след отпадането си от Църквата на Истинските Православни Християни обсеби нейното наименование; а псевдоръкоположенията си има от схизматическата руска диаспора. От обособили се временно от тази групировка получава "ръкоположението" си Киприян Коцумба.
След това Иоанн Василевски от тази групировка се присъедини към клонката на руските катакомбници в лицето на "митрополит" Епифаний. После отново премина от тази схизматическа групировка в схизматическото сборище на Хризостом Киусис. Той заедно с псевдосвещеника Мартин и други погубва човешки души в град София. Сформи¬ралата се около средата на деветдесетте години от средите на Киусис нова схизматическа групировка в Еллада оглави старостилният икуменист Каллиник, привличайки със себе си гореспоменатия Евтимий, който има за последователи ня¬колко псевдосвещеника в България: Румен от Силистра, Киприан и др.
Всички те са едно цяло в дявола и са част от многоликото лице на старостилния икуменизъм в България, като по-голямата част от тях са бивши възпитаници на княжевските псевдоархимандрити Серафим и Сергий.
Само на истински търсещите богопознанието, благодатта и спасението за своите души Бог открива коя е Истинската Православна Църква, чийто първи 1еромонах след 1923-24 и архиепис¬коп от 1948 до 1950 година е свети Матеей Кар-падакис, който е единственият епископ след 1937 г., непоколебимо е останал в православната вя¬ра на светите отци. Амин.
При всичките ми симпатии към старостилството, откровено казвам, че съм погнусен и ужасно ядосан от този сертификат за нездрава мисъл.
Бих дръзнал да запитам тогова къде са били старостилните му гърци през комунистическия терор?
Откъде парашутира той? Къде са били родителите му през комунистическия период? Що за християни са били прародителите му?
Да е чувал някой, че старостилните гърци са били загрижени за християнството в православните страни под гнета на комунистическия терор?
Някой да е чувал за други старостилци в България освен Покровския манастир в кв. Княжево?!
Може ли расоносци да паднат до такава низост на обезумяване да оплюят всичко и всички?! Кой от тези демагози би могъл да носи непосилния кръст на Патриарх Тихон и да пролее кръвта си като новомъчениците и катакомбниците?!
Препрочитането на този шедьовър на църковно обезумяване ме кара да преосмислям всичко.
Понеже въпросът с това гръцко старостилство стига до явна ШАРЛАТАНИЯ, то бих желал да зная що за идиотска логика има у тях, да приемат български расоносци, които се киприят в календарите им и същевременно са на служба в новостилните български юрисдикции.
Узнавам с погнуса, че и в патриаршеската юрисдикция и в разбитата наша се мъдрят расоносци, които стоят на два стола?! Всичко опира до парите, както на времето гръцки старостилен архиерей си купил хиротонията от Руската Задгранична Църква.
По силата на църковното право, това ревниво деяние с купеното архиерейство, се нарича СИМОНИЯ и подлежи на низвержение.
Бих искал да запитам последователите на горния текст какъв пример за подражание биха ни дали, ако омаловажават подвига на руските катамбници, на светителския товар на Патриарх Тихон, на ревността на Матушка Серафима и отците архимандрити?
При всичката ми критичност към българските старостилци, не мога и да помисля да се поставя духовно по-високо от Матушка Серафима и отците архимандрити. Какви са подвизите на този расоносен автор?
Убеден съм, че подобни текстове ще са гаранция за полудяване. Изписаното е пропито с толкова злъч, която е неспособна да одухотвори и въздигне, а по-скоро да опустоши душевно и побърка умствено.
|
новоизгряла българска звезда [re: Prokimen]
