Привет,

Мисля, че първо трябва да се изясни следното:

При трансплантация имаме един, който е жив и трябва да бъде спасен и един който е в клинична смърт (ясно е, че неговото положение е безнадеждно) и се явява донор. Ако приемем, че при смъртта настъпва разделяне на душата от физическото тяло то тогава в донора не би трябвало да има душа.
Неяснотата идва от недоказаната засега хипотеза, че душата "обитава" мозъка. От там и изводът, че когато се трансплантира мозък тогава евентуално да се трансплантира и нова душа на приемника.

Тук се връщам на първото правило, че смърт представлява разделянието на физическото тяло от душата. Ако имаме клиническа смърт това означава, че душата вече не "обитава" тялото на донора, а органите му се поддържат изкуствено и следователно биха могли да бъдат трансплантирани.
Така поне аз мисля. Няма много изследвания в тази посока и всичко е на хипотези...

Поздрави,

Choose The Right!