"има много случаи, в които позоваването на авторитет играе доста неприятна шега. зависи кой си си избрал за авторитет "
Напълно съм съгласен. Обаче говорехме за случая с Адам и за авторитет неговия Създател - Господ Бог. Така че кое е добро не е можел да реши Адам, още повече, че говорим за времето, когато не е можел да различи това. Но от Бог произхожда доброто, следователно няма друг източник за познаването му.

”възможно ли е един и същи Бог да препоръча убиването на блудницата с камъни в Стария Завет и "върви си и не греши повече" в Новия Завет? двете един и същ авторитет ли са, еднакво свещени ли са?”
Абсолютно един същ авторитет са. И днес блудните Бог отхвърля, въпросът е, че при нас ситуацията е друга. След като е станало възможно да се сключи Нов Завет между Бога и човеците нещата са се променили в смисъл, че греховете ни са измити и ни е дадена възможност да се отвърнем от злите си пътища. Днес има време за покаяние на блудните, ако искат да се покаят. Преди покаянието не е можело да доведе до изправяне, понеже действал закона - сгрешил си смъртно, следователно подлежиш на смърт. Нужно е било да се очисти обществото от заразата.

Бог е простил на всички ни чрез смъртта на Христос. Това включва и избитите с камъни блудници. И ако те са се покаяли за това, то избиването им е послужило да бъдат изведени при Христовото Възкресение от ада, да се спасят. Оставяйки ги да живеят в греховете си само биха се развратили и погинали навеки много повече хора. А така им е даден шанс и на тях.

От нас, които живеем под благодатта, се изисква много повече, понеже много повече ни е дадено. Да очакваме и способстваме покаянието на всички, както и най-вече нашето собствено.

”. ние не само сме послушали родителите си, когато са ни казали, че не бива да пипаме, ами и сами сме извършили някаква мисловна дейност, за да стигнем до този извод. забелязали сме (и без да пипаме), че колтонът излъчва топлина”
Това е средното между двете. То приема част от нещата на доверие, а други проверява (на база преден опит, както казваш). То намалява степента обаче, в която се учим на послушание (т.е. в която напредваме в добродетелта), а увеличава в някоя степен самоувереността. В един момент самоувереността води до пропадане, понеже не е всесилна. И колкото по-високо те е отнесла, толкова по-отвисоко ще паднеш.

За Адам не е много приложимо. Той не е имал познания за злото, понеже ВСИЧКО, което е получил и преживял дотогава е било единствено добро. Явно не е имал опит, въз основа на който да реши каквото и да било чрез сравнение. Но можеше да се сети, че Бог не би го излъгал. Можеше да се сети, че противоречието между Божиите думи и тези на змията, цели нещо неизвестно за него. Да беше питал, поне тогава не е имало какъвто и да било проблем да попита и да получи ясен отговор.