Ей тва са най-ценните моменти - когато разбираш, че не можеш да продължиш със свои сили, тогава Той подава ръка. И пак не е лесно...Но няма друг изход. - cuddly
---------------------------

Никога няма да забравя тоя момент от живота си,когата извиках към Исуса Христа за помощ.Условието е: да се отпуснеш в ръцете на Спасителя,а не да изпадаш в паника и да махаш ръце и крака,като си мислиш,че му помагаш.Тези "движение" /напъни/ после ни изигравт лоша шега.Врага "нашепва",че не е цялата заслуга на Спаситяля,ако не бяха и нашите "усилия".Така ние се отказваме от Спасителя /Младоженеца/ и сапочваме да "мастурбираме" или си купуваме "вибратори",за да се лишим от отдаването Му.
Ние сме "духовни" гейове."Проституираме" в тайно.И трябва да сме сигурни,че Бог не можем да го заблудим.


Матей 7

1 Не съдете, за да не бъдете съдени.
2 Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.
3 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?
4 Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?
5 Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.

Това е принцип,но май е забравен от християните.

Ние можем да обвиняваме християните в много неща,но не можем да ги лишим от правото им да ги наричаме християни.Дори Апостол Павел ги наричаше "плътски",но християни.

Матея 21

28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.
29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.
30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.
31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.


За размисъл.Kak Бог дава?


Матей 20

1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
6 А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?
7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо *, защото аз съм добър?
16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.



"А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз".