Хубава тема:
в нея има следните въпроси,според мен
1)какво става с човека след края на тази телесна хижа
2)какво е нужно за нас да знаем
3)може ли нещо да направим
.................................................................................................................
1)след края си- човек ако е истински "верен" има вечен Живот с Христа.

2)нужно е да знаем че молитвата,само литургичното общение със наши предци е истински православно.
Т.е. молитвата заедно със цялата църква е израз на любов към тези които не са с нас.
Тя не предполага "задължитено" вмешателство :)) в състоянието им,но винаги и за всички е ясно че молитвата е израз на нашето отношение на любов към тези които не са с нас.
Как и какво ще се случи не е в наша възможност да знаем
За 9,40 и т.н. ден е нужно да знаете че това не е православно виждане почерпено от съборната църква.
И то не изразява православния просветен модел на мислене,да то се практикува в селските райони но със идването там на умни и знаещи свещенници тази практика ще бъде осветлена за тези които искат да чуят.
Но практиката в някои западни църкви за липсата на молитва за починалите има само една възможност-незаинтересованост и липса на любов към близките ни които вече не са с нас.
Не се смесвайте спиритуализма със вярата че Бог е Вседържител.
Това което виждаме а и това което не виждаме е в негова власт.
Нашите молитви не са му необходими,защото и преди да сме ги казали знае какво ще искаме но,те са необходими за самите нас.
Необходими са ни за да се изградим като личности които молитвенно подпомагат всички всякъде.
Защото точно това е смисъла на християнското израстване да се постигне истинска заинтересованост за всички наши близки и далечни.

3) душите не са "вечни", тези които не изберат живота в Христа умират.
Вечни души има във ведическата религия,в гръцката,в римската...но не и в Християнската.

"И разумните ще сияят като светилата на твърдта.. вовеки, за всякога".

Редактирано от ЛюбимeЦ 12+1 на 21.10.05 09:51.