Камъче, един мой преподавател имаше една проказка- оставям се да ми се *** на главата, но не оставям да го размажат. Това по повод на твоята реплика за главата. Не знам. Тези духовни книги са много хубави и вдъхновяващи, но не мисля, че практиките им не трябва да се вземат едно към едно. Ако непрекъснато стоиш "смирена", другите ти колеги не само, че няма да се впечатлят, но ще те "изядат" и оглозгат". Мисля, че трябва да показваш известна доза себеуважение и да противостоиш на комбинациите им. Как? Тук вече се иска мъдрост да не е непочтено- с молитва и действие. След това ще те уважават много повече. Ще имаш период на непопулярност, но след това ще те уважават повече. Опитвам се и аз да ги спазвам тези неща. Споделям ти моите мисли разбира се. Ако искаш да те харесват и те е страх, можеш да се скриеш зад илюзията,ч е служиш на Бога в смирение,а всъщност това да е чист страх от конфронтации. Искам да те попитам нещо- усещаш ли когато говориш с шефа си или с колеги, които са по-висши от теб гласът ти да става по-висок, някак писклив?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите