Уф, сега си търся работа и се мотая по интервюта, бях посъветвана от майка си да си крия молитвеника, та да не се вижда от работодателите. Да, ама майка ми си заминава за Варна, а Бог остава с мен.
На работните си места съм обърквала агресивно началство, когато се натъкне на смирена реакция от моя страна. Последната им имаше тик да примигва. Помня какво мигане настана веднъж, когато се съгласих на някакви там условия, не помня точно, но реакцията й беше на объркан човек.
Това е, което мога да кажа.

Яко первее умрети хотел бих, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помисли хульния прияти